Често срещано явление е "да ти се подпали фитила”, когато си граден, но учените обясниха това с инстинкта за самосъхранение.
Да бъдеш ядосан и гладен едновременно има еволюционна основа. Оказва се всъщност, че точно това умение ни е помогнало да оцелеем.
"Ставаме докачливи, когато сме гладни и това е механизъм за оцеляване”, обясни диетоложката Бренда Бустолс от Център за обществено здраве в Тексас.
Между храненията намалява глюкозата за мозъка. За това храната е важна, защото когато нивото на глюкоза стане прекалено ниско, мозъкът ни освобождава хормони на стреса”, обясни диетоложката, според която глюкозата е горивото за нашия мозък.
За това, когато мозъкът ви е гладен, дори и малките действия и простото общуване с хората става по-трудно. Според изследването на учените налице е категорична връзка между липсата на глюкоза, породено от липсата на храна, и ограничения самоконтрол.
"Когато не сме се нахранили, ние преживяваме физиологическа реакция, която създава чувство за неудовлетвореност ", обясни специалистката.
Според нея острите пристъпи на глад освобождават хормоните на стреса, което намалява самоконтрола и увеличава изблиците на гняв и агресия.
Източник/БГНЕС
