Години наред страдах от брутално главоболие, което не минаваше по никакъв начин. Преди година попаднах на правилния човек, който откри шипове по врата ми, които притискат нервите и от там главоболието. След като преминах лечението - забравих какво е болка! Препоръчвам на всички с подобен проблем да потърсят специалист, който да ги прегледа!!!
.... То си е ясно, че спанакът не може да даде суперсили. За съжаление обаче науката оборва тезата за многото желязо в спанака, което помагало за изграждането на мускули или образуването на кръвта. Уви, няма такова нещо! Той има по-ниско съдържание на желязо и от шоколада. Как се стига до тази заблуда, днес точно не може да се каже. Но има няколко версии.
Вероятна причина за упоритостта на слуха е математическа грешка. Швейцарският учен Гюстав фон Бинге прави през 1890 г. първия лабораторен анализ на спанака и записва, че в 100 грама от зеленчука се съдържат 35 милиграма желязо. Тази стойност веднага се харесва на специалистите по хранене и те обявяват спанака за доставчик на желязо за организма като номер 1.
Те обаче пропускат факта, че анализът на Бинге е правен върху спаначен прах, т.е. изсушен спанак. И тъй като пресният се състои до 90% от вода, съдържанието на желязо в 100 грама възлиза едва на 3,5 милиграма, което е една десета от сензационната стойност.
Друга теория пък вини за възникването на мита за спанака една нищожна запетайка, поставена случайно с един знак по-надясно от хранително-вкусов специалист и неговата секретарка.
Каквото и да се е случило, сега вече знаем, че спанакът съдържа наполовина по-малко желязо от шоколада (6,7 мг). Който държи храната му да включва остатъчни елементи, важни за кръвта, нека се ориентира и към лещата, черен дроб и ядки. Това е важно за жените, при които лесно се стига до недостиг на желязо и развиват анемия." из: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=50051
"Майката природа така е програмирала човека, че до 3 годишна възраст може да суче от майчината гръд. До тази възраст организма ни произвежда ензима лактаза, който разгражда млечната захар лактоза. След това организма ни спира да го произвежда. Ще кажете какво от това. Ето какво – неразградената лактоза както и киселинната среда създадена от млякото в червата ни стимулират развитието на бактерии в червата, отделят се изключително много токсини, които се разпространяват във всички системи и се стимулира развитието на ракови клетки. Е, и това ако не е стряскащо!" из: http://www.zemianazaem.com/archives/65