От "бягащите хора" до "седящите хора"

В следващите няколко дни ще ви запозная с едно малко известно племе, което живее в каньоните на Мексико - тараумара. Това племе е пълно със свръхбегачи, които могат да пробягат невероятните 500 километра без почивка. Те живеят в съвсем различно общество, без модерните технологии и храни, с които сме свикнали.

Като начало на тази поредица ще ви запозная с една теория, според която хората сме еволюирали бягайки. Тази теория е добила популярност през 80-те години на миналия век, но бързо е била отхвърлена. Дейвид Кериър е най-големия привърженик на тази теория. Той е спортувал като студент на аматьорско ниво и една сутрин излиза да потича в парка с кучето си и след няколко километра крос вижда, че кучето спира и не може да продължи повече. Тогава в съзнанието му се появява мисълта, защо той, нищо и никакъв лекоатлет, продължава да тича, а кучето - не. Тогава се запалва по антропологията. Прочите безброй книги и нещо започва да му прави впечатление. Преди стотици хиляди години неандерталците са били господарите на света. Те са били по-силни, по-бързи и по-ловки в сравнение с нас. Но тогава защо те са изчезнали, а ние не? Една от причините е начина на хранене на неандерталците. Те са се хранили с месо, богато на мазнини. След края на ледниковия период големите животни са се изтеглили в горите и вече за неандерталците е било по-трудно да ловуват. Другата причина се крие в хранителния режим на нашите предци. Те са се хранили главно с корени и рядко с малки животни. Те са били в пъти по-слаби от неандерталците, дори и по-бавни. Тогава защо те са оцелели, а неандертлците - не?

Според Кериър нашите предци са започнали да бягат за да гонят плячката си, защото не са изготяли добри оръжия, с които да ги бият. В това има логика, защото единствено хората се потят по време на бягане, другите животни се охлаждат чрез дишането, а по време на дълъг пробег, животното просто ще прегрее от тичане и жега. Но хората са в пъти по-бавни от всички животни. За това тази теория е доста противоречива. Според повечето учени  е нереално хората да се еволюирали в посока на най-слабата част - бягането. Хората са едни от най-бавните същества на земята. Но издържливостта, от друга страна, е силната част на хората. От там идва идеята на Кериър - хората са тичали докато не изтощят животното и то не прегрее.

В тази теория има логика, но защо в днешно време почти никой не може да надбяга антилопа или сърна в горещия ден. Съществуват примери за хора, които побеждават коне на дълги дистанции. Това е състезанието коне срещу хора във Флорида. На това състезание на 100 мили последните победители са все хора. Племето Тараумара също бяга без спиране десетки мили за да настигне плячката си. Тогава защо повечето хора не могат да направят това нещо. Това е така, защото сме се превърнали от "бягащи хора" в "седящи хора". В последните 2 века сме свикнали да получаваме храна на готово, да не се борим за нея, застояването вкъщи и намаляването на движението също се характеризира за днешния начин на живот. Храната ни също се е променила. Отдалечили сме се от храната на нашите предци, започнали сме да се храним с нездравословна храна, а от там идват и съвременните болести, които не са били познати на хората от Средновековието. За това е необходимо да се замислим, че вървим срещу природата си, като се залежаваме на дивана, а не следваме нашето призвание - да бягаме. За това си помислете какъв начин на живот искате - на предците ни - "бягащите хора" или на "седящите хора".

Тази теория не намира удобрение сред учените, но тя показва, че хората сме най-добрата машина за дълго бягане и трябва да се подчиним на природата си.