Великденският Пост е най-строгият и най-важният от всички постове. В този период се забранява дори да се пуши и да се пият алкохолни напитки.
Забранява се употребата на продукти с животински произход – месо, риба, мляко и яйца, както и белият хляб,гевреци, бонбони и майонеза.
Разрешените храни са растителните: плодове - пресни или изсушени, зеленчуци, в това число и кисело зеле, туршии, кисели краставички.
От хлябовете е разрешен черният, типовият и сухарите. Могат да се ядат гъби, орехи, всякакви каши, приготвени с вода и е разрешено да се пие чай. На Благовещение и на Цветница е позволено в менюто да има риба. Най-строго е постенето през първата и последната седмица на Великденския пост. През Чистия понеделник - първият понеделник от Великденския пост - е прието пълно въздържание от храна. В петъка на първата седмица се разрешава да се яде само варена пшеница, подсладена с мед или захар.
През останалото време: понеделник, сряда, петък – сухоежбина: вода, хляб, плодове, зеленчуци, компоти. Във вторник и четвъртък – гореща храна без мазнина. В събота и неделя – храна с растителна мазнина. Отказването от някои видове храна не е главната цел на постенето. Основното му предназначение е да извиси духовно човека. Телесното пречистване трябва да се съчетава с пречистването на душата. Истинският пост е отдалечаване от злото, обуздаване на езика, смиряване на гнева, укротяване на похотта, прекратяване на клеветите и лъжите.
Разумното въздържание от някои храни по време на постенето е полезно за организма, тъй като наистина му действа пречистващо. Но църквата дава на някои групи хора разрешение да не се пости.
