Когато разбрах, че в България се провеждат курсове по въздушна йога, сърцето ми подскочи от щастие. Причината: отдавна исках да пробвам практиката и го... направих! Това се случи миналата седмица, но хубавите впечатления от преживяването са още живи.
Мечтата ми стана реалност благодарение на Люси – йога преподавател със солиден опит зад гърба си и винаги в добро настроение.
Всъщност, нека първо ви разкажа малко повече за тази слънчева личност и после ще минем на темата за въздушната йога =)
Кой е той?
Люси се запознава с индийската система преди повече от 16 години – случайно, както обикновено стават хубавите неща. Преди това обаче, спортува какво ли не. На 10 години започва да тренира академично гребане. Отказва се от въпросния спорт, когато влиза в казармата. Още щом се уволнява обаче, започва да се занимава с фитнес: "Много сериозно се запалих! Разбира се, тогава в София нямаше толкова зали, колкото сега. Аз самият ходех в един клуб в Студентски град, а живеех в Дружба", разказва той.
Така, само за няколко години ентусиастът се превръща в истински фитнесар.
Един ден обаче...
"Прибрах се от тренировка, пуснах сака на земята и грабнах някакъв салам от хладилника. (Помня, че това беше последният изяден колбас през живота ми). Случайно се загледах в телевизора срещу мен. Излъчваха предаване, в което бяха поканили Венцислав Евтимов – преподавател от старата соц школа. Той разказваше много интересни неща за йога, за вегетарианството и т. н. Говореше толкова увлекателно, че мухата просто ми влезе в главата".
Без да знае за какво точно става въпрос, запаленият фитнесар си купува книгата на Венцислав Евтимов, прочита я до половината до обяд. И страшно му харесва. Това става през пролетта на 94-та по време на Великденските пости: "Реших, че няма по-подходящ момент да пробвам безмесен хранителен режим".
Едновременно с това, започва да "се търкаля" вкъщи, в опит да изпълнява различни асани. Мускулите малко му пречат, но прави каквото може :)
"Тогава нямаше толкова много йога студиa, както сега. Преподавателите също бяха малко. Венцислав Евтимов, например, провеждаше курсове само в събота в НСА. Залата винаги беше претъпкана с народ и буквално нямаше къде да си постелиш шалтето", спомня си Люси.
Постепенно мъжът започва да трупа опит и знания, среща сродни души по време на обучението си като инструктор по йога в НСА и намира своя гуру – унгарския учител и монах Тиртха Махараджа.
Дълго време обаче не се решава да преподава. Просто не знае дали знанията му ще са от полза на някого. Докато събира смелост, през 2009-та съпругата му взима нещата в свои ръце:
"Един ден жена ми дойде при мен и ми каза: събрала съм ти група, ще дойдеш ли да преподаваш в офиса ми?" Е, какво да правя – съгласих се. В началото обаче имах известни притеснения. Но когато видях, че хората се чувстват добре в класовете ми, че се вдъхновяват от нещата, които говоря, започнах да виждам, че има смисъл да продължавам. Това ме мотивира да влагам и още повече усилия”.
Впоследствие Люси започва да преподава в студио Гаятри, а през 2010-та попада в Дивали, където продължава да е инструктор и до днес. А съвсем от скоро учи хората и да летят, стартирайки първия по рода си у нас клас по въздушна йога.
Хрумва му да въведе въпросната практика в резултат на заболяване, при което е засегната мобилността на краката му.
Всъщност, Люси си закупува люлката, с която се извършват упражненията от "летящата" йога, още преди да го сполети въпросният здравословен проблем. Закача я в средата на хола - "да виси със страшна сила". Оттогава досега я ползва непрекъснато, само я събира от време на време, за да не пречи на семейството му.
"Нали знаеш, че като ти се затвори една врата, ти се отварят две. Ако не беше проблемът с краката ми, едва ли щях да започна да преподавам въздушна йога. Просто щях да се забавлявам с люлката у дома”, признава откровено.
Практиката
Традиционно, и тук се започва със загрявка, за да се затоплят мускулите и да се подготвят за работа. Упражненията са разнообразни, а една голяма част от тях се правят на земя, но с помощта на люлката. Системата включва и доста движения за сила и издържливост, като: планк, лицева опора, набиране – всички, изпълнявани с хамака. Люси много държи на силовата подготовка и предупреждава, че въздушната йога ще предложи на всеки такава. "Стига сме си почивали!", шегува се.
"Правим и редица пози, които приличат на стандартните асани от класическата йога – скакалец, кобра, дъска и др. Реализирани с помощта на люлката, те се получават много по-лесно и видимо по-добре.
"За да изпълниш скакалец на земя, например, е необходимо да притежаваш изключително силна мускулатура, за да вдигнеш краката и главата от земята и, едновременно с това, да успееш да дишаш правилно във въпросната позиция. А когато имаш люлка, ти просто слагаш краката в нея и заставаш в положението по съвсем естествен начин. Същото е и с поза кобра".
Ползите
Въздушната йога е много подходяща за онези хора, които не са особено мобилни или имат някакъв двигателен проблем. Защото преодоляването на гравитацията чрез люлката улеснява изпълнението на различните движения. В същото време, редовната практика има потенциал да подобри силата в мускулите. Многобройните обърнати асани пък позволяват пълноценно "изтегляне" и изправяне на гръбначния стълб.
"Но, в крайна сметка, най-хубавото на въздушната йога е, че дава възможност на хората да се забавляват искрено. Защото колко от нас се качват на люлка, когато пораснат? Все си казваме, че тежим много, че сме твърде възрастни за детски игри, че не трябва... А да се люлееш е хубаво и адски забавно!".
Препоръки
Готиното е, че всеки може да се полюшка - дори и вие. Преди това обаче, е добре да предупредите Люси, ако имате някакви заболявания, с които преподавателят трябва да се съобразява.
Като цяло, обърнатите асани не се препоръчват на хора с високо кръвно и глаукома. Но, както отбелязва инструкторът, въздушната йога предлага много свобода за модифициране на движенията, така че тя да стане подходяща за всички. Самият преподавател практикува с все още не съвсем здрави крака.
Що се отнася до екипировката, добре е да носите удобни, прилепнали по тялото дрехи – широките крачоли могат да объркат намеренията ви да летите :)
Имайте предвид и още нещо: люлките в студиото са само 9, така че е препоръчително да предупредите, че ще присъствате на курса.
Отзиви
Люси споделя, че за момента интерес към практиката проявяват преобладаващо млади хора: "Посещават класа с нескрито любопитство. Някои ги хваща страх при изпълнението на определени движения. Но повечето се опитват и даже – държат да ги направят. Особено много им харесва релаксацията в края на практиката. Защото люлките са големи и в тях буквално можеш да се събереш целият и да легнеш. Едно от момичетата каза, че се чувства като бебе – човек е приятно загърнат отвсякъде и защитен”.
Все пак, Люси напомня, че йога не е нито тази гимнастиката с люлката, нито тази на земята :) "Йога е връзката ви с вас самите, с духовния ви учител, с другите. Дали ще сте извън люлката или в нея, няма значение – важно е само това, което ви говори сърцето".
Що се отнася до моите лични впечатления, те също са изцяло положителни. Точно затова днес възнамерявам отново да полетя. Направете го и вие :)
*Влзете тук, за разберете кога и къде може да летите с Люси
