Стига сте мързелували, ами започвайте да планирате голямото прикючение за 2013 година. Не си мислете, че е още рано, защото трите идеи, които ще ви предложим, изискиват месеци подготовка и са повече от необичайни. Но приключение ли е нещо, кеото е обичайно?
С колело около света
През 2001 година Алистър Хъмфри започна своята четиригодишна обиколка на света с колело. Той тръгна от прага на дома си в Северна Англия, кара до Близкия изток, после стигна до Южна Африка. Оттам преплава Атлантическия океан до Патагония и отново продължи с колелото си на север до Аляска. После дойде ред на последна част - от Североизточен Сибир до Англия.
"Това беше първото ми наистина голямо преиключение, а такива винаги остават задълго в сърцето на човек. Това е от тези приключения, за които хората четат, докато си стоят вкъщи", споделя Хъмфри.
Най-голямото предизвикателство не се оказва физическото натоварване, нито пък променливото време, а психологическите проблеми - самотата и скуката, които те съпровождат през повечето от тези близо 80 000 километра. За щастие, хората по пътя обикновено са учтиви: "Когато си на колело не изглеждаш заплашително, просто си малко миризлив", шегува се Хъмфри и допълва: "Това помага да се опознаеш с хората, дори и да не говорите един език."
Приключенецът признава, че е бил най-изненадан от престоя си в Близкия изток. След като започва от Европа той стига от Турция до Сирия, после минава през Ливан, Йордания и Египет: "Най-притеснен бях за този етап от пътешествието, а той се оказа сред най-безопасните, забавни и доброжелателни. Това наистина ми вдъхна кураж."
Изкачване на Стената на смъртта - соло
Ако искате истинско приключение и обичате височините, за вас има едно идеално място - връх Айгер в Бернските Алпи. Издигащият се на 3970 метра връх е известен със своето северно лице, което се изправя отвесно със своите 1828 метра. Известни са 64 смъртни случая на алпинисти, дръзнали да покорят зловещия исполин.
На 7 август 2007 годин един мъж обаче успя да го изкачи, при това сам, при това без никакви инструменти и обезопасяване. Ако не броим, парашутът на гърба му, на който така или иначе му трябват поне 100 метра, за да сработи.
Името на този човек е Дийн Потър. Ето какво споделя той за приключението: "Още от дете се катеря сам, без въжета и без обезопасяване. Падането означаваше, че ще се размажа. Допреди да се кача на Айгер дори не подозирах, че може да се кача само с един парашут и после да полетя."
"Доста време се борих с емоцитие си, дори медитирах в една варовикова пешера за две лета, преди да намеря правилното настроение и да се впусна в приключението". споделя още Потър.
С каяк, там където каяк не са виждали
Вероятно всички сте чували за Папуа Нова Гвинея, екзотичната страна в Океания. Но надали знаете, че там има една река на име Панди. И трудно ще знаете, защото допреди десетина години я нямаше на картите.
Затова когато Трип Дженингс решава да се спусне по нея с каяк, се оказва много трудно да намери откъде започва. Единствените карти на района са Съветски от времето на Студената война. И реката я няма на тях.
Като един истински изследовател Дженингс се впуска в невероятно приключение да стигне до извора на реката, за да се спусне после с каяка си до устието й в океана.
"Когато започнах да го планирам, осъзнах, че ще се спускам по река, по която никой не се е спускал, на остров, на който не са виждали каяк преди, в средата на Тихия океан, където никой не е носил каяк изобщо", споделя приключенецът.
"Първоначално беше като планинско изкачване. Но щом веднъж си започнал, няма отказване и трябваше после да измислим как безопасно да се спуснем по бързейте. Някои от които изобщо не бяха безопасни", признава още Дженингс.
