Чели ли сте книгата "Къде си, Аляска?"... В нея главният герой има влечение към едно доста нестандартно занимание - да запаметява предсмъртните думи на известни личности. Интересно? Зловещо? Какво е то, оставяме да си отговорите сами. Истината е, че смъртта е част от живота на всеки един от нас. Логичният му край. И не бива да се плашим така панически от нея.
Какво изпитваме, когато умираме? Боли ли? Страшно ли е? За какво мислим в този момент? Животът ни минава ли на лента - редом с най-хубавите и най-лошите моменти от него?
Времето за тези отговори още не е дошло. Но можем да ви представим предсмъртните думи на едни от най-известните умове на литературната мисъл, чиито слова, изречени и написани приживе, ще сгряват сърцата и ще вдъхновяват душите на още много поколения.
Хънтър С. Томпсън: "Отпусни се. Няма да боли." – думите, които пише на предсмъртната бележката, която оставя, преди да се самоубие.
Джордж Бърнард Шоу: "Умирането е лесно, комедията е трудна"
Дилън Томас: "Изпих 18 чисти уискита. Мисля, че това е рекорд."
Лиман Франк Баум: "Сега вече мога да премина през плаващите пясъци" – авторът на "Магьосникът от Оз" с препратка към плаващите пясъци – пустинята около Оз.
Хенрик Ибсен: "Напротив!" – това е отговорът му, когато медицинската сестра казва, че той е малко по-добре.
Чарлс Дикенс: "На земята!" – получил удар на улицата и молел да го положат.
Ърнест Хемингуей към жена си: "Лека нощ, коте мое."
Джеймс Матю Бари, авторът на "Питър Пан": "Не мога да заспя."
Ханс Кристиан Андерсен: "Не ме питайте как съм! Не разбирам нищо повече."
Джейн Остин: "Не искам нищо друго, освен смъртта."
Антон Чехов: "Не съм пил шампанско от доста време."
Жан Кокто: "От деня на раждането ми, смъртта започна своята разходка. Тя крачи към мен, без да бърза."
Томас Хобс: "На път съм да поема последното си пътешествие, голям скок в тъмното."
Марк Твен към дъщеря си Клара: "Довиждане. Ако се видим..."
Лев Толстой: "Но селяните... Как умират селяните?"
Йохан Волфганг фон Гьоте: "Повече светлина!"
Джеймс Джойс: "Никой ли не разбира?"
Хърбърт Уелс: "Отивай си. Добре съм."
Едгар Алън По: "Господи, помогни на бедната ми душа."
Лорд Байрон: "Сега, трябва да заспивам."
Франц Кафка: "Убий ме! Или си убиец!" – към доктора, който отказва да му даде смъртоносна доза морфин. Кафка умира от туберкулоза и не е могъл да говори през последните си дни.
Юджийн О'Нийл: "Знаех си. Знаех си. Роден в хотелска стая и дявол да го вземе, умрял в хотелска стая."
Шарлот Бронте: "О, няма да умра, нали? Той няма да ни раздели. Бяхме толкова щастливи." – писателката с последни думи към съпруга си, с когото са били женени само 9 месеца преди смъртта й.
Труман Капоти, чийто прякор в детството е бил Бъди: "Аз съм. Бъди е. Замръзвам."
Луис Карол: "Отнесете тези възглавници. Повече няма да ми трябват."
Емили Дикинсън: "Трябва да вляза; спуска се мъгла."
