Не това не е някакъв спорт, в който трябва да издъжиш най-много за да постигнеш победа. Това е спортсменство и доброта в най-прекрасна форма. Меган Воугъл завършва последна на бягането на 3 200 метра, защото прави това, което според нея всеки би направил - помага на сриналата се пред нея състезателка да завърши бягането.
Малко след състезанието се появяват коментари като:
"Това е един детински жест, който показва, че не разбираш концепцията за "състезание".
"Това е състезание... нека момичето само долази до финала... или пък да не финишира. Това не е като да върнеш ранен човек от бойното поле."
"Не може да насърчавате слабостта. Тя трябва да бъде ликвидирана, за да може човечеството да си възвърне това, което е изгубило."
"Да, тя със сигурност е специалнба. Трябва да отиде на Олимпийските игри за умствено изостанали."
Ние обаче не сме на това мнение. Ние подкрепяме спортсменството. Това не е нито първото, нито последното състезание на нието една от двете бегачки. Както Меган Воугъл, така и Ардън Макмат са състезателки от щата Охайо. И впоследствие продължават да тренират заедно.
Това едно място по-напред не е толкова важно за Мегън. Малко преди това тя печели бягането на 1 600 метра. Точно затова тя няма сили да спечели и това състезание. Има обаче сили да помогне на сриналата се своя приятелка.
.... И в интерес на истината след тази своя постъпка тя получава повече овации отколкото е получила при победата на по-късата дистанция.
