Видях, че когато ви давам предложения близо до София, определено ви харесват. Затова реших и тази седмица да бъдем на около 70 км от столицата, само че този път в посока Самоков.
Ще кажете, ще ходим на ски на Боровец? Не, твърде изтъркано. Но ако ви се ходи все още на прекрасния ни зимен курорт, няма да ви спирам. Все пак трябва да поддържаме желанието за спорт, каквото и да е то.
Днешното предложение за уикенда е една красива екопътека, носеща името на селцето близо до нея. Става дума за Бели Искър. Знаете го? Чудесно, но били ли сте там? И да сте, и да не сте, ще се опитам да ви го пресъздам от моята гледна точка.
Важно е да се отбележи, че в началото на пътеката има паркинг. Пътят до там е сравнително хубав, така че определено проблемът, който винаги стои с оставянето на колата – тук просто не съществува. След като оставихте колата, време е за пеш – разходка. Любимата ми!
Любопитното за екопътека "Бели Искър" е това, че тя се "вие" през цялото време около горното течение на едноименната реката. А това несъмнено означава само едно - Красота. Преминаването по самия маршрут отнема около 3 часа бавно спокойно ходене, като първата част е изцяло през гората, а втората, всъщност връщането, става по самия път. Накратко казано – правите едно красивоо голямоо кръгче. А какво можете да видите тук?
Като започнем от невероятния релеф и специфичния климат за Рила планина, преминем през долините с тесни клисури, и стигнем до "Застлона" - мястото, което бележи своеобразния край на горската част. 8 големи и 5 малки дървени мостчета пресичат реката, а вие седейки на тях ще се докоснете до неописуемостта й. Всеки мост си има име, което прави нещата още по-лични. И още - скални образувания, красиви иглостни гори, безброй птици, просто снимките и тук са задължителни!
Маршрутът е подходящ и за малки, и големи, което го прави една добра дестинация за почивка за цялото семейство. Като определено препоръчвам след преминаването му да си направите пикник. Май се оказва, че съм любителка на пикника сред природата, затова и толкова често ви го "навирам" пред очите. Но наистина усещането да "чуваш тишината" - както обичам да казвам, да намираш в малките неща, "всичко" - това е най-голямото презареждане, което можете да получите. А там, на Бели Искър, всяко стръкче трева може да ви се стори свидно или всяко чуруликане на птичка да ви заплени и да ви накара да се усмихнете.
Усещате сигурно, абсолютно ви агитирам да отидете там :) Ми, направете го тогава!
За още красиви предложения за уикендите, както и много други неща, моля харесайте ни във Фейсбук!
