Има едно тежко препятствие пред това да си олимпиец - яденето. Но за да се конкурират и в това отношение, спортистите в Сочи ядат като за световно. Прощавайте, като на Олимпиада!
Храната в края на краищата е гориво. В дните, в които стоим пред телевизора и гледаме Зимната Олимпиада, ние поглъщаме средно между 1 600 и 3 000 калории. Нека направим сравнение с някои от добре познатите ни спортисти, печелили отличия на Олимпиади.
Златният медалист по плуване Майкъл Фелпс приема по 12 000 калории дневно, съчетани с усилени тренировки.
Приемът на дневно количество калории зависи от вида спорт, който практикува дадения олимпиец. От значение, разбира се, е и външният вид на спортиста - взима се предвид телосложението, височината, нивото на активност.
За спортове като фигурното пързаляне, необходимият прием на калории се равнява на около 3 000 дневно, според американските олимпийски диетолози. Щом става дума за спортове, подлагащи на тест за издръжливост човешкото тяло (като ски спускане), калориите скачат до 9 000.
Въпреки това за един олимпиец е жестоко предизвикателство да подложи организма си на висококалорична диета. Менюто на Лоло Джоунс, например, включва доста храна от Макдоналдс и два огромни висококалорични шейка на ден (1365 калории за един), което никак не ѝ се нрави.
Като извод можем да кажем, че храната не е само гориво. Тя е и оръжие. Въпросът е кога започваме да го насочваме срещу себе си?
