Тъжната реалност е, че имаме малко поводи да посещаваме стадион "Васил Левски", за да стискаме палци за някой наш футболен отбор. Кога ще превърнем ходенето по мачове в редовно занимание и кога ще приемаме радостта от победата като нещо съвсем естествено, никой не знае.
Искрено се надяваме тази всенародна мечта да се сбъдне скоро. Или поне да доживеем да я видим реализирана някой ден. Дотогава ще ходим през няколко години на стадиона, ще стоим със сключени пръсти 90 минути и ще се надяваме на чудо. Което напоследък рядко навестява българския спорт. Не дойде и снощи на футболната среща между Лудогорец и Валенсия.
За да не тъжим и за да не си припомняме отчаянието от предната вечер, предлагаме да се посмеем на няколко лишени от футболни знания въпроса, които се чуваха по трибуните точно преди няколко часа:
1 - Ако свършат така, ще има ли дузпи?
2 - Това ли е седалка номер 45? Извинете, но сте седнали на моето място!
3 - Мило, а тез знамена малките на ъгъла на тревата за какво са?
4 - при 0:1 - Въййй, амчи първият мач как свърши, уе?!
5 - После метрото или 280 ще ловиме?
6 - Абе, на тебе как ти излезе тоз стадион, аз ни мога да са тагна нещу!?!
7 - Зелените са нашите, нали?
