Какво ще направите, ако дете се приближи до вас и ви поиска запалка, докато държи цигара в едната си ръка?
Най-безцеремонно ще му откажете (или поне се надяваме да е така).
Какво ще направите, ако това същото дете ви попита защо не му давате?
Ще започнете да обяснявате колко е вредно да пуши. Ще кажете, че цигарите съдържат вредни вещества. Ще отбележите, че пушенето състарява кожата. Ще предупредите, че ще се разболее от рак на белите дробове. Ще го попитате дали не му се живее и играе, при условие, че цигарите водят до по-ранна смърт.
Всеки възрастен би напомнил на детето, че пушенето е вредно (или поне се надяваме да е така).
Но какво би се получило, ако това дете зададе въпроса:
А защо тогава вие пушите?
Бележката, която накрая децата дават на своите събеседници гласи: "Вие се тревожите за мен. Но защо не се тревожите за себе си? Припомняйте си нещата, които току що ми казахте и ще се откажете от цигарите по-лесно."
