Нека си спомним за Апостола на свободата – Васил Кунчев, спечелил прозвището "Левски" след като направил прочутия си "лъвски скок". Прескачането на онзи ров в Сърбия, извършено от Дякона, било част от физическата подготовка на воините от Първа българска легия.
Досещаме се, че преминаването над ров или пропаст със скок изисква голяма доза кураж, който не всеки притежава. Замисляме ли се обаче също толкова често: "А каква физика стои зад извършването на подобен подвиг?" Всъщност, за да "прелетиш" над дадена повърхност, са нужни голяма сила, бързина, съобразителност, експлозивност, гъвкавост, координация и контрол над тялото.
Позволяваме си да направим паралел между лъвския скок на Левски и дългия скок, не само, защото са едно и също, леко видоизменено физическо упражнение, изпълнявано от дълбока древност до днес. Вярваме, че то е достойно за вниманието на всеки човек, който трябва да помни историята си и който желае да постигне баланса между бързия ум и здравата физика.
Компонентите на дългия скок са пет: засилване, последни три стъпки преди скока, отделяне от земята, летеж, приземяване.
Засилката представлява спринт, изпълнен с прогресивно увеличаваща се скорост. Тя е последвана от три финални стъпки, направени преди стъпването върху гредата за оттласкване. Важните физически и когнитивни качества в тези първи два компонента са: бързина по време на спринта и способността за преценка на скоростта след него. За да стане възможно стъпването върху гредата за оттласкване, точно преди отделянето от земята, скоростта трябва да бъде намалена ритмично и плавно.
След като атлетът стъпи на гредата, той се отделя от повърхността й във вертикална посока, за да премине във фаза на летеж. Тук първа по важност е екплозивността, или онази мощност, която му помага да подскочи достатъчно високо, възползвайки се от набраната скорост.
По време на летежа решително значение има силата на атлета, тъй като с нейна помощ той направлява тежестта си във въздуха. Важна е и способността за запазване на баланс. Развиването на физическа гъвкавост пък е полезна, за да се изпълни движението без увреждане на мускулите, сухожилията и ставите, които поемат основния балистичен товар при изпълнение на скока.
Компонентът приземяване изисква добра координация, тъй като скачащият трябва да разтегне краката си възможно най-далече от центъра на тежестта, без да изгуби равновесие. Колкото по-надалеч разтегне краката си при приземяване пък – сещате се – толкова по-дълъг се получава скокът. Има различни техники на летеж и приземяване, от усвояването на които зависи по-успешното изпълнение на дългия скок.
Едно е сигурно обаче – този вид скок е тест за комплекс от качества, които трябва да влязат в действие за минимално време. Ако направим един символичен паралел между дългия скок в съвремието и онзи от нашата история, можем да заключим: правили са го и го правят хора със светкавичен ум и голяма сила. Личности, които умеят да надмогват усещането за несигурност, което се поражда в нас, щом се откъснем от земята. Нека си пожелаем всеки от нас да усвои поне част от тези качества и да съумее да ги използва за поне едно благородно дело през живота си.
