Александра Хеминсли разказва интригуващата си история за това как за първи път започва да тича и кое я мотивира да продължи и да превърне тичането в част от живота си.
"Имаш два здрави крака. Можеш да тичаш." Личният ми треньор се опитваше да ме мотивира и просто не разбираше, че не мога да тичам. Дори в училище не бях човек, който тича.
Беше класически случай на самопоставена диагноза. Така се бях родила, не можех да се движа по този начин. Краката ми имаха неправилна дължина/форма/скорост.
Треньорът ми не се връзваше. "Само защото не тичаш, не значи, че не можеш."
"Лесно е да го кажеш – ти тичаш, защото си във форма." - опитах се да обясня на човек, идващ от страната на изгряващото слънце, че не всеки има супер сили. "Вярно", каза той. "Във форма съм, защото тичам. Сега тръгвай!"
Имаше право. Така че се захванах с предизвикателството, което отлагах толкова дълго – и избягах една обиколка. Не повече от 400 метра. Още щом тръгнах, се опитах да изглеждам във форма – бързи крака, стегнати ръце, добро оттласкване. Едва след минута белите ми дробове изгаряха толкова силно, че си помислих, че ще експлодират. Дишането ми беше накъсано и затруднено. Трябваше да спра.
Докато забавях хода си почти до влачене, треньорът ми извика да не спирам. "Каквото и да става, продължавай!" Така че продължих да се влача. Дишането ми се забавяше, а бузите ми изгаряха повече от гърдите. Помислих си колко ли комично изглеждам. Но все пак се чувствах доволна, че съм му доказала физическата си неспособност да тичам.
Стори ми се цяла вечност докато стигна финиша. Но бях горда. Не само защото стигнах до края, но и защото сега треньорът ми нямаше как да не се съгласи с мен.
"Браво", каза той. "Вече можеш да тичаш. Ще ставаш все по-бърза и ще напреднеш."
Не можех да повярвам, че го казваше. Но тъй като ми предстоеше сватба, реших да му угодя и започнах да тичам на пътеката. Започнах да правя неща, които смятах, че хората, които тичат, правят. Приемах огромни количества въглехидрати и енергийни храни през целия ден, но спирах да ям един час преди тренировка, за да се чувствам добре.
Прерових мрежата, за да намеря различни програми и приложения, които да ме мотивират да тренирам и да ми помагат да следя напредъка си.
И най-важното – тичах без да се отказвам. Две седмици по-късно реших да избягам първите си 5км. И го направих.
Тичането е предизвикателство, изискващо физическа издръжливост и воля. А в предизвикателството се крие и пристрастяването.
След сватбата си участвах в първия си маратон. Времето, за което сега бягам 10км, е същото, за което преди бягах 5км. Все още имам лоши дни и със сигурност не съм най-бързият човек, когото познавам, но отделям много време на този спорт и това се превърна в любимия ми начин да разпускам.
Ето и някои съвети, които ще ви помогнат да започнете:
-
Свалете си мобилно приложение, с което да следите напредъка си
-
Не обръщайте внимание на това, колко още ви остава, а се фокусирайте върху това, колко вече сте избягали.
-
Използвайте програма, която да ви дава съвети и да ви "тренира"
-
Не се отказвайте! Без значение дали сте бавни в началото, важното е да тичате. Няма тест, който трябва да преминете , или сертификат, който да придобиете. Просто тичате.
