Без дори да го осъзнава, през 1938г. в лабораторията си в Швейцария Албърт Хофман синтезира един от най-силните халюциногени, познати на човечеството. ЛСД става водещ обект на клинични изследвания през 50-те и отваря нови възможности в света на психотерапията.
Психеделичното откритие на Албърт Хофман
През ноември 1938г., в опитите си да създаде стимулант на метаболизма и дихателната система, Хофман синтезира за първи път диетиламид на лизергиновата киселина, познат най-вече като ЛСД. Едва пет години по-късно Хофман обърнал внимание на веществото отново. В процеса на повторното изследване, Хофман по погрешка приел малко количество от веществото и по-късно същата вечер получил странни усещания и фантастични видения. Откритието го заинтригувало и по-късно Хофман взел доза от 0.25 милиграма (минималното необходимо според него количество) за да наблюдава необичайните ефекти. Той не подозирал обаче, че минималната ефективна доза ЛСД е всъщност 20 микрограма (12-пъти по-малко количество) и бил изстрелян на невероятно психеделично пътуване в собственото си съзнание. Хофман документирал преживяванията си в резултат на голямата доза ЛСД, които се превръщат в забележителна история.
"Ето заключителните бележки в лабораторния ми дневник. Нужно ми бе голямо усилие на напиша последните редове. Трудно ми бе да говоря и да се изразя смислено. Помолих асистента си, който бе наясно с провеждането на експеримента, да ме заведе вкъщи. Използвахме велосипеди, тъй като автомобилите бяха ограничени поради военното време. На път за вкъщи състоянието ми започна да се влошава. Всичко, което виждах, се движеше сякаш гледано през криво огледало. Имах усещането, че не мога да се отделя от мястото си. Въпреки това, както по-късно ми каза асистентът ми, сме се движили доста бързо. Когато пристигнахме вкъщи, едва успях да го помоля да се обади на лекаря ми и да поиска мляко от съседите."
Хофман не бил наясно, че е открил един от най-силните халюциногени, познати на човечеството. През 50-те ЛСД става популярен в Съединените щати, след като учени откриват медицинското му приложение, изпробвайки терапевтичните му свойства върху пациентите.
Халюциногени като ЛСД, влияещи на отделянето на серотонин, позволяват на употребяващия ги да опознае съзнанието си и често отключват психоаналитичните способности на мозъка.
През първите 30 години на изследване на ЛСД са създадени над 1000 научни трудове и книги. Заключението от тях е следното: халюциногените отварят нови врати пред клиничната терапия, позволявайки на учените да проникнат до най-дълбоките кътчета на човешкото съзнание както и да лекуват едни от най-сложните психични разстройства.
Забраната на ЛСД идва през 60-те години, когато употребата му от младите нараства. През 1963г. Американската администрация за храни и лекарства ограничава научната и медицинската му употреба. Известни фигури като Олдъс Хъксли и Тимоти Лиъри публично защитават използването на ЛСД и скоро халюциногенът става център на културното движение на 60-те. Хората разширяват съзнанието си както никога дотогава и това застрашава властта, която се опитва да запази контрол над човешкия ум. Разпространява се слух за човек, хвърлил се от четвъртия етаж на сграда под влиянието на ЛСД, което предизвиква истерия по отношение на опасностите, свързани с употребата му. Притежанието на ЛСД става незаконно през 1968г. И това спира всякакви научни и клинични изследвания за десетилетия.
Медицински приложения на ЛСД
Още в първите години на изследване на ЛСД, учените отбелязват позитивните ефекти, наблюдавани сред пациентите, третирани за различни нарушения. През 1968г. в изследване, проведено в Станфордския университет, на 144 пациенти бил даден ЛСД и мескалин и били помолени да попълнят въпросник, описвайки позитивните или негативните си преживявания. Следенето на пациентите продължило до две години след проведения опит. 83% от подложилите се са почувствали, че преживяването е оставило трайни положителни следи, 88% посочват,че преживяването ги е накарало да разберат по-добре себе си и околните, 78% твърдят,че това е било най-великото нещо, което някога им се е случвало, 83% казват, че гледат на света по нов начин, а 77% определят преживяното като трансцендентно и отвъд обичайното разбиране.
Халюциногени като ЛСД позволяват на този, който ги употребява, да осъзнае и разбере себе си, мислите и поведението си така, както не е бил способен преди. Да преодолее психични и социални бариери.
Според клинични изследвания, проведени наскоро, пациенти, страдащи от хронично главоболие, били излекувани с 2-бромо-ЛСД, аналог на съединението на ЛСД. Непоносимите главоболия често били сравнявани от пациентите с това да се опитват да им извадят очите в продължение на часове. Пристъпите можели да продължат със седмици, причиняващи по няколко шока на ден. Изследването представя информация за шест пациента, които получили три дози от медикамента, по една на всеки пет дни. Всички пациенти посочили намаляване честотата на пристъпите, а пет от тях – липса на пристъпи през следващите няколко месеца.
Изследване, проведено в Норвежкия научен технически университет върху 130 000 души, доказало, че употребата на ЛСД и други халюциногени не носи риск от поява на ментални проблеми. Нещо повече, дори намалява този риск. В този смисъл опитите на правителството да предизвика страх сред населението са чиста пропаганда.
Интересно е, че в Съединените щати ЛСД е класифициран като опасен наркотик с висок потенциал към злоупотреба, без доказано медицинско приложение и приемането му не е безопасно дори под лекарско наблюдение. През 50-те ЦРУ са използвали ЛСД за тестване на контрол над ума като част от програмата MKUltra и бързо се разнасят слухове, че правителството иска да използва силата на халюциногените за собствените си цели.
Станислав Гроф, известен психолог и автор на книги, твърди, че халюциногените имат потенциал да бъдат решение на глобалните проблеми, засягащи света днес. Той сравнява ролята на халюциногените за психологията и психиатрията със значението на микроскопа за биологията или телескопа за астрономията.
"Тези вещества, посочва Гроф, разкриват дълбоките несъзнателни процеси на човешката психика и позволяват съзнателното им обработване. Свойствата на халюциногените ни дават възможността да изучаваме психологичните процеси, управляващи поведението и преживяванията ни. Процеси, които не могат да бъдат достигнати от никой друг метод, познат на съвременната психология и психиатрия. Нещо повече, дават ни невероятната възможност да лекуваме емоционални и психосоматични разстройства и да достигнем ново еволюционно ниво на съзнанието."
Нова ера в лечението и терапията
Станислав Гроф посочва, че екологичните и социални кризи, разрушаващи обществото и планетата ни, са по-скоро отражение на неизследвани проблеми в човешкото съзнание.
Обнадеждаващо, в последното десетилетие изучаването на халюциногените бе подновено, след като правителството разреши контролираните клинични изследвания. Цялостната представа за халюциногените бързо се променя, все повече хора решават сами кое е опасно и кое не и търсят алтернативни начини да се лекуват, вместо да разчитат на всъщност най-смъртоносните вещества – лекарствата. Премахването на ограниченията през научните изследвания ще ни позволят на бъдем свидетели на революционни открития в медицината и психотерапията.
Отварянето на съзнанието вследствие употребата на халюциногени е отговорно за впечатляващите видения и промяната в начина, по който се възприема света. Интересно е да се видят невероятните ефекти на ЛСД върху съзнанието, възприятията и креативността. Видеото по-долу показва промяната в портретите, направени от художник под въздействието на ЛСД.
