Първото видимо състояние на човешкия ембрион е малко сферично желеобразно вещество, подобно на белтъка на яйцето. В това пихтиесто глобусче се появяват различни частици по-плътна материя. Те постепенно се увеличават на размер и плътност докато се съединят едно с друго. Различните допирни точки бавно се превръщат във връзки или стави и така постепенно се оформя ясно очертан скелет.
По време на формирането на този скелет околната пихтиеста материя се натрупва и се променя по форма докато се достигне степента на развитие на организацията, позната като зародиш. Постепенно последният става все по-голям, по-плътен и по-добре оформен, докато най-после настъпи времето за раждане и започва детството.
Процесът на уплътняване започнал с първия видим етап на съществуване продължава и след раждането. Човекът преминава през различните етапи на детство, юношество, зряла и стара възраст и най-накрая идва до промяната, наречена смърт. Всеки от тези етапи се характеризира с нарастваща степен на твърдост. Има постепенно увеличение на плътността и здравината на костите, на сухожилията, на хрущялите и връзките, на тъканите, на кожата, а дори и на самото вещество на стомаха, на черния дроб, на белите дробове и на другите органи.
Ставите стават твърди и сухи. Те започват да се търкат и стържат при движение, понеже синовиалната течност, която ги смазва, намалява по количество и става много гъста и леплива за предназначението си. Сърцето, мозъкът и цялата мускулна система, нервите, очите и т.н. – всичко е подложено на този процес на втвърдяване. Милиони мънички капилярни съдове, разклоняващите се като клонки на дърво по цялото тяло, постепенно се задръстват и се променят в твърди фибри, които не могат повече да бъдат прониквани от кръвта.
По-големите кръвоносни съдове също се втвърдяват, загубват еластичността си, намаляват и не са в състояние да пренасят необходимото количество кръв. Течностите на тялото се сгъстяват и започват да гният, вследствие облагането им със земни материали. Кожата изсъхва, набръчква се и става чуплива. Косата окапва, поради липса на мазнини. Зъбите се рушат и падат, поради липса на желатин. Двигателните нерви започват да изсъхват и движенията на тялото стават бавни и неловки. Сетивата отпадат, циркулацията на кръвта се забавя. Все повече и повече тялото губи своите предишни сили. Някога здраво, еластично, будно, гъвкаво, активно и чувствително, то става неподвижно, бавно и нечувствително. Накрая умира от старост.
Сега се явява въпросът коя е причината за това постепенно вкостяване на тялото, носещо отпадналост, старост и смърт? От чисто физическа гледна точка химиците са единодушни в мнението си, че то се дължи главно на натрупването на калциев фосфат (косна материя), калциев карбонат (обикновен тебешир) и калциев сулфат с малко магнезий. Костите на детето са съставени от 3 части желатин към 1 част земна материя. С напреднала възраст тази пропорция е обратна. Кой тогава е източникът на тази твърда материя, чието натрупване довежда до старост и смърт? Изглежда като аксиома, че цялото тяло се храни чрез кръвта и всичко, което то съдържа, първо е било в нея. Анализът показва, че кръвта съдържа земни субстанции от същия вид като този на втвърдяващите агенти и тук трябва да отбележим, че артериалната кръв съдържа повече земна материя, от колкото венозната. Това е много важно. То показва, че при всеки цикъл кръвта отделя субстанции. Поради това тя е основният път, по който се задръства системата. Но притокът на земна материя трябва да бъде постоянен, иначе кръвта не би била в състояние да върши това. Откъде тогава тя си добавя този смъртоносен товар? Има само един отговор – от храната и питието. Те са главният източник на калциращата земна материя, отлагаща се от кръвта по цялата система, причинявайки отпадналост и накрая - смърт.
За да поддържаме физическия живот, е необходимо да ядем и да пием. Тъй като има много видове храни и напитки, за нас е необходимо да установим кои от тяхсъдържат най-малка част от разрушителната материя.
В следващия материал ще хвърлим малко светлина върху основните опасности, които крие "течната" храна, попаднала в човешкия организъм.
