Съвсем ще бъде уместно да попитате защо ви занимаваме с Филип Норман. Или кой въобще е Филип Норман. Но отговорите са прости. Той е английски новелист и журналист. А на въпросът защо, ще отговорим с цяла статия:
"Другите може да се дразнят на лошото време, но на мен ми харесва. За мен това е перфектно време за джогинг.
През последните 30 години редовно упражнявам джогинг (или бягане, както предпочитам да казвам). По-конкретно - няколко километра, 2-3 пъти в седмицата. Медицинската наука напоследък започна да поставя въпросите за ползите от бягането, особено за застаряващите. За мен то никога не е било усилие. Когато изляза и краката ми влязат в действие, съзнанието ми прави дълбока въздишка на облекчение, и наистина, има само едно друго занимание, което ме отпуска повече.
Бягането помага и на писателската ми кариера. Често тичам по обедно време, след като съм си блъскал главата с някакъв проблем цяла сутрин. Чистият въздух моментално отпушва мозъка ми.
Имам късмета да живея близо до едно такова парче държавна земя, което все още никой не е успял да окупира. Точно там се чувствам по-близо до природата - тичайки сред дървета и птици. Но не тях слушам. Обичам да слушам откъслечни разговори на минувачи. Най са ми забавни разговорите на майките и на хората, които водят монолог с телефона. Първите, защото говорят така, сякаш никой не ги чува, а вторите, защото водят невидим полу-диалог.
Ето и някои от най-запомнящите се:
"Да, Дилан... още кучешко ако".
"Не, Итън, не знам защо лепилото не се втвърдява, когато е в тубичката".
"Обещавам ти, следващото глухарче е за теб!"
"Не, Жасмин, пропусна си времето за гушкане".
Това последното е доста коравосърдечно.
И все пак слушането на разговорите на хората разнообразява джогинга. Прави го по-забавен."
Ние няма какво повече да добавим, освен съвет да се вслушаме в думите на един човек, който бяга 3 пъти в седмицата по 3-5 километра през последните 30 години.
