Много пъти сме чували, че спортуването е добро за нашето здраве. Всъщност ежедневното физическо натоварване е добро не само за тялото, ами и за психиката. Каква е връзката ли?
Статия в Clinical Psychological Science, издание на Асоциацията за психологически науки, изследва дали някои психо-социални фактори могат да обяснят ползите от ежедневната физическа активност за умственото здраве на подрастващите.
Д-р Карин Моншауър и колегите й от Университета Тримбос в Холандия, с помощта на Медицинския център към Университетa Врей в Амстердам, са изследвали две съществуващи връзки между упражненията и менталното здраве. Едната хипотеза е за самовъзприемането. Според нея физическата активност има положителен ефект върху структурата на тялото и намаленото тегло, което води до положителни отзиви от страна на колеги и приятели, подобряване на самовъзприемането и в крайна сметка подобряване на умственото здраве. Другата хипотеза изследва социалното взаимодействие, т.е дали социалните аспекти на физическа активност, като социални взаимоотношения и взаимна подкрепа между членовете на екипа допринасят за положителните ефекти върху умственото здраве.
Моншауър и нейните колеги анкетирали над 7000 холандски студенти на възраст от 11 до 16 години. Юношите са попълнили въпросници, относно оценка на тяхната физическа активност, проблемите, свързани с умственото здраве, възприемането на телесното тегло, както и участието в организирани спортни инициативи. Изследователите също са събрали данни за възраст, пол и социално-икономически статус, дали живеят у дома с родителите си и дали живеят в градска среда.
Изследователите открили, че подрастващите, които са физически неактивни или които възприемат себе си за "твърде дебел" или "твърде слаб", са изложени на по-голям риск за развиване на интровертни проблеми (например, депресия, тревожност) и екстровертни проблеми (например, агресия, злоупотребата с наркотични вещества). Младежите, които са участвали в организирани спортни занимания, от друга страна, са с по-нисък риск за проблемите, свързани с умственото здраве.
И двете хипотези са потвърдили връзката между физическото и умственото здраве за всички младежи, без значение техния социален статус, самовъзприемането за "твърде дебел" и "твърде слаб" или демографския им профил.
"Смятаме, че тези данни са важни за политиците и всеки, който работи в сферата на здравеопазването или превенцията. Нашите резултати показват, че физическата активност може да бъде един ефективен инструмент за предотвратяване на проблеми с умственото здраве в юношеска възраст", казва д-р Моншауър.
Моншауър и нейните колеги се надяват, че като наблюдават участниците през по-продължителен период от време ще могат да задълбочат изследването. Такова дългосрочно проучване може да помогне на учените да разберат как вида и контекста на физическата активност може да повлияе на връзката между упражнения и умствено здраве.
А ние можем само и единствено да пожелаем успех на д-р Моншауър и да учакваме след време нещо от сорта на: "Правете лицеви опори за да се концентрирате преди изпит" или "Направете 3 набирания преди да кажете "Да".
