Нормална физическа активност - джогинг, ходене, разходка в планината, в парковете 5 часа седмично, препоръчват кардиолозите. Този режим важи и за дни, в които има резки промени и амплитуди в температурите, които са характерни за пролетния сезон, предаде репортер на БГНЕС.
В преходните сезони специалистите съветват да се пие повече вода, да се внимава каква храна консумираме – като е препоръчително тя да е възможно по-витаминозна, да бъде лека, да не се прекалява с количеството. Идеалният вариант, за да ни се отблагодари организмът е да се храним по 6 пъти на ден, но по малко, отколкото три пъти на ден обилно.
Дрехите също трябва да отговарят на определени условия като това да може лесно да се махат или слагат, в зависимост от усещанията на тялото. То трябва да може да диша, да не допускаме да се изпотим, да прегрее. Като цяло хората с проблеми трябва да са внимателни, а здравите да внимават само какво ядат и каква физическата активност имат. За това дали резките промени в температурите отвън влияят ли на организма и как да подготвим тялото си, за да се предпазим от такова влияние БГНЕС потърси съветите на доц. д-р Пламен Петровски, началник Клиника по функционална диагностика на сърдечно-съдовите заболявания - Военномедицинска академия (ВМА).
Резките температурни промени се отразяват върху организма и специалистите го виждат в техните амбулаторни кабинети, където напливът от пациенти със сърдечно-съдови заболявания много се увеличава. "Пациентите с хронични сърдечно-съдови заболявания винаги изпитват някакъв дискомфорт при резки промени на температурите. Особено тези, които са на постоянно лечение за хипертония, за сърдечна недостатъчност, за някои видове аритмии, за исхемична болест на сърцето. Това е върху, което аз имаме преки наблюдения ежедневно. Естествено рязкото повишения в температурите – това, което се случва в тези няколко предходни дни се отразява на съдовия тонус на човека и промяната в температурите, към които той е адаптиран в зимния период в прехода към летен период се оказват понякога доста неблагоприятен външен фактор за нашите пациенти”, каза специалистът.
Така неслучайно хроничните пациенти подготвят с летен режим на лечение и със зимен такъв. "Т.е. правим им по две схеми на лечение, които са съобразени с нивото на съдоразширяемост на техните съдове”, посочва доц. Петровски.
Хората трябва да имат предвид, че много лесно се дехидратират, т.е. губят течност в по-горещите периоди от деня. "Защото сега в момента имаме сезон с доста големи ежедневни температурни разлики, т.е. температурните амплитуди са доста големи и някои хора, които имат съдови заболявания много трудно ги понасят. Затова основно правило е да се предпазват от дехидратация – загуба на течности. Друго основно правило е да се избягва излагането на директна слънчева светлина и дневна топлина. Амплитудите трябва да се избягват възможно най-много”, съветва лекарят. Така например, като излизаме от помещение с 10 градуса на 20 градуса, да направим прехода по-малък като се движим примерно по по-сенчести места. Вечер пък когато става хладно трябва да се прави обратното – да се влиза от топло на не толкова студено или да се прави така, че стаята, в която се ляга да спи да не бъде толкова охладена.
"А за здравия човешки организъм температурните разлики на се проблем. Аз говоря за пациентите, за хронично болните и за по-възрастните. Иначе добре дошла на пролетта, добре дошло на лятото и общо взето – здравите хора добре ги понасят тези неща ”, казва той. Все пак да имаме предвид, че всяко едно екстремно излагане на външни фактори се отразява и на здравите хора, но те ще го изпитат като лек дискомфорт, бързо ще им мине, бързо ще се адаптират. По-младите хора по-лесно се адаптират, по-възрастните трудничко. "Общо взето нашата препоръка към по-младите хора е да си гледат живота, да не се притесняват за тези неща”, казва с усмивка специалистът.
Преходът зима - пролет винаги е свързан и с други моменти – начина на хранене се променя, променят се нуждите от витаминозна храна, променят се изискванията към чист въздух и др. "Всичко това човек някак си го прави по навик, но все пак хората, които са във възрастта 30 – 50 години, трябва да имат предвид - как да се хранят, какви течности да поемат, да избягват много калорични храни, да избягват прекаляването с кафе и кофеин съдържащи продукти ”, съветва доцентът.
Резки промени в температурите оказват влияние и на диабетиците, зачестяват и заболяванията на дихателната система, тъй като хората не се обличат адекватно например, изпотяват се, излагат се на течение. Имунната система също е подложена на риск в този период, тя също се преустройва. Закаляването с редуването на топли – студени душове за закаляване, масажиране на тялото също са полезни в този сезон. Тук се прибавят и редовните физически натоварвания. "Не казвам фитнес, не казвам потене в залите, но примерно ежедневното ходене по 3 км. Препоръчваната 5 часа седмично физическа активност – на джогинг, на ходене, на разходки в планината, в парковете – важи за всички възрастови групи”, казва докторът.
Кардиологът припомни, че като всяко нещо и в този двигателен режим не бива да се прекалява. Той посочи, че при тях идват хора, които са прекалили, т. нар фитнес маниаци и то с усложнения. "Фитнес маниаците имат и нездравнословната – да го нарека мания - за увеличаване на протеиновите диети, за поемане на протеини като хранителни добавки. Някои даже стигат и до стероиди, което е адски вредно. И някои младежи, които са прекалили с фитнеса, стигат и до нас, защото развиват спортно сърце. Знаете, че при спортното сърце границата между норма и патология е малка и ако се прехвърли тая тънка граница младежите стигат до заболявания. Наблюдават се случи на внезапна сърдечна смърт при тежки екстремни физически усилия”, посочва специалистът.
Източник/БГНЕС
