Днес ще обърнем внимание на един спорт, в който България е извоювала световна слава. Спорт, който неведнъж ни е карал да затаяваме дъх пред екрана в напрегнато очакване, да съпреживяваме емоциите на нашите спортисти, да се възхищаваме на силата, волята и желанието им за победа.
Диан Минчев е състезател по вдигане на тежести от 13 години. Зад гърба си той има редица извоювани спортни успехи и занапред, вярваме, ще пожъне още много такива. За трудния път към професионалния спорт, тежките тренировки по два пъти на ден и силата на спортния дух, ще ви разкаже самият той в следващите редове.
Представи ни се накратко.
Казвам се Диан Минчев, на 29 години, роден съм в град Шумен. Израснах във Велики Преслав, град известен със своето историческо минало, но не и със спортни традиции. Уча в НСА вдигане на тежести - треньорски профил.
Откога се занимаваш с вдигане на тежести?
За първи път се сблъсках с щангите през 2000 г. Преди това се занимавах 3 години със спортна гимнастика и 3 години с футбол. С времето разбрах, че и двете са неперспективни за мен в България. Докато бях в подготвителен период (докато тренирах футбол), ходехме в залата по вдигане на тежести, като част от задължителната ни физическа подготовка. Там ме забелязаха. Треньорът по щанги Христо Господинов видя голям потенциал в мен. Взех решение да спра да се занимавам с футбол и да се преориентирам към вдигане на тежести. Тогава бях на 18 години.
Кажи ни малко повече за тренировките.
Започнах да тренирам всеки ден. Веднъж в залата, забелязах едно момче - две глави над мен и доста слаб. Вдигаше много повече от това, което вдигах аз в същия момент (аз - 20-30 кг, а той 80 кг). Това събуди спортната ми злоба, амбицирах се и реших, че ще надмина неговите резултати. Три месеца по-късно направих своя дебют на републиканското първенство, проведено в Асеновград. Завърших на 24-то от общо 28 места. Класирането не ме накара да се откажа, напротив – мотивира ме още повече. С времето резултатите ми се подобряваха и това ме караше да продължавам целеустремено напред. Благодарен съм за подкрепата, която виждах в лицето на треньора си, нещо което не бях получавал често в живота си!
Трудно ли е да си професионален спортист в България?
Много е трудно да бъдеш професионален спортист в България, изключвам медийно известните спортове като футбол, баскетбол, волейбол. Всички други остават в сянка, като несъществуващи. Друг проблем е, че детско-юношеските спортове не се подпомагат от държавата. Оттук нещата се затрудняват още повече. Не могат да те забележат и съответно не получаваш необходимите за един спортист грижи.
Какво ти дава спортът?
Колкото и изтъркано да звучи, спортът е моят живот. Благодарение на него преоткрих себе си, промених се коренно, животът ми тръгна в нова, по-добра посока. Извади ме от калта, надживях всички неща, който блазнят един млад подрастващ и реших, че ще успея още в този живот :). Спортът ми даде здраве, дисциплина, увереност, направи ме по-силен и осъзнах, че мога да успея във всичко, стига да имам нужното търпение, воля и хъс да го постигна.
Разкажи ни за успехите си.
Не съм от спортистите, които обичат да се изтъкват с постиженията си. За мен успехът е, когато покажа на себе си и околните това, на което съм способен. Състезанията, в които съм взел участие са най-голямата ми награда, независимо от мястото, на което съм се класирал. Няма да крия, печелил съм медали от много състезания. Но не винаги съм бил и сред първите. За мен победата е, че не съм се отказал да преследвам целите си. Вярвам, че най-големият ми успех тепърва предстои. През последните години резултатите, които показвам са доста добри, но има какво още да направя за да постигна целта си. А тя е да стана световен шампион. Мечтая след време да имам свой клуб, в който да тренирам млади таланти.
Къде се състезаваш в момента?
В момента съм състезател на СКВТ "Левски", същевременно се състезавам и за френски клуб "Francoville”. Именно там показах и постигнах най-доброто в спортната си кариера. Изключвам Европейското първенство, проведено през 2012 г. в Анталия, Турция (140 кг изхвърляне, 171кг в движението изтласкване). Тогава се състезавах за националния отбор на България. Имам амбицията отново да се върна там. В момента не съм част от него, поради ред причини. Главната: финансирането, което предоставя държавата не е достатъчно за самоиздръжка на един спортист, който се занимава само с това.
Кога идва успехът?
За да постигнеш успех са нужни много тренировки, необходимо да се фокусираш върху тях, да си отдаден изцяло на спорта. Държавата не осигурява необходимите средства и голяма част от спортистите са принудени да тренират, учат и работят едновременно. Трудно е да съумееш да ги синхронизираш и да не се откажеш от нито едно. Независимо от всичко, вдигането на тежести е моят живот, това е единственото нещо, от което никога няма да се откажа, без значение какво ще ми струва.
Накарай хората да спортуват :)
Да накарам хората да спортуват... това е трудно. Всеки трябва да почувства тази необходимост, защото тя живее вътре в нас. Просто трябва да я открием и да я пуснем на свобода. Ако никой не ви показва посоката, намерете я сами. Спортувайте и правете това, което ви кара да се чувствате здрави и щастливи, както направих аз.
За още интересни материали наминете през нашата Фейсбук страница.
