Той не само обича приключенията, той създава условия те да се случат. Запознайте се с Йордан Хлебаров, един от основателите на Adventura.bg, човекът, който прави възможно развитието на планинското колоездене у нас. За да разберете кой е той, с какво точно се занимава и какви са вижданията му относно развитието на този екстремен спорт, ви предлагаме да прочетете следващите вдъхновяващи редове.
Представи ни се…
Аз съм Йордан Хлебаров, почти на 30, предприемач, който се занимава с Web и с планинско колоездене.
Как се запали по колоезденето?
От "лапешките” години, още тогава се запалих, но с времето страстта ми към колоезденето се разви. Започнах да карам активно през 1998 година, когато планинското колоездене в България не беше това, което е сега. Колелата бяха други, нямаше специализирани магазини, достъпът до техниката беше ограничен, а нямаше и добри условия за каране. В момента у нас има три байкпарка, бих казал, че нещата се развиват в правилната насока.
Разкажи ни повече за Adventura.bg.
През 2009 година аз и още двама приятели решихме, че е крайно време да съчетаем приятното с полезното – от нашето хоби да изкараме и някой друг лев… не, че успяхме да изкараме, но продължаваме да следваме целта си – развитието на велосипедната инфраструктура в България.
С какво се занимава Adventura.bg?
Проектите при нас се осъществяват по следния начин: някой ни възлага определена задача и ние я изпълняваме. Смело мога да заявя, че ние сме единствените в България, които предлагат цялостна, комплексна услуга – отиваме и идентифицираме къде могат да бъдат маршрутите (могат да са вече съществуващи туристически маршрути и ние да ги пригодим за колоездене), трасираме ги с GPS, следва физическо маркиране (с боя или с табелки), накрая правим картография (дигитална или хартиена).
Вие съставяте веломаршрути по родните планини. Разкажи ни малко повече за това.
Имаме реализирани проекти в община Мездра, това беше и първият ни проект, включващ 12 маршрута. В Чипровци имаме 2 маршрута, в Природен парк "Шуменско плато” са 4, а най-новият реализиран маршрут е в Странджа – от Синеморец до село Бродилово. Така че лятото, ако ходите на море, не забравяйте колелцата Странджа е изключително хубав район и се надявам да продължаваме да работим там занапред. Всичко зависи от наличието на ресурси от страна на Природния парк.
Имате ли последователи? Има ли интерес към работата ви?
Хората ни се радват, защото виждат, че полагаме усилия нещата да се случват. Да, имаме разпознаваемост в нашето mountain bike общество.
Как се развива колоезденето в България и има ли то бъдеще у нас?
Зависи какво колоездене. Има съществена разлика между един турист, хващащ колелото и отиващ на море за 3 дена и планински или шосейни колоездачи. Разпространен вид колоездене е градското, което изисква велоалеи и подходяща инфраструктура. Друг тип – т. нар. "cross-country” – карането "по черно”. Съвсем друг тип е спускането "downhill” - най-зрелищното от всички видове колоездене. Нещата са много различни.
Кой от изброените видове колоездене ти е най на сърце?
По-скоро cross-country. На времето карах и downhill, но след определен брой потрошавания, започнах да карам по-умерено.
През последните години в България се забелязва опити за развитието на колоезденето…
Да, правят се опити в София, Варна, а Бургас бих определил като отличник в това отношение - там нещата реално се правят. За съжаление в София не е точно така. Хубаво е, че се правят опити за развитието на колоезденето, похвално е, че се отделят средства и то немалко. Има хубави примери като новата велоалея в кв. Надежда, има и лоши такива (велоалеята в ж.к. Младост). У нас липсва цялостна визия за развитието на колоезденето, всичко се прави "на парче”.
Нещата не са по-различни и при планинското колоездене. Ще дам пример с Витоша. Аз не карам там, поради две причини. Едната се нарича "Витоша ски”. В началото на 90-те, когато започнах активно да карам, можеше да качиш колелото си в кабинковия лифт на нормална цена. В момента, за да направиш това трябва да платиш тройно по-голяма сума. Другата причина е, че няма разделение между пешеходни пътеки и пътеки за колоездачи. Това води до редица инциденти и създаване на конфликтни ситуации.
И все пак, оптимист ли си за бъдещето на колоезденето у нас?
Въпреки всичко, мисля, че нещата постепенно започват да си идват на мястото. Едно време гледахме по филмите как хората имат байкпаркове и карат през лятото. Вече ги имаме и ние. Първият такъв беше направен в Сопот, макар и само за напреднали колоездачи. Първият реално достъпен за по-широк кръг от хора е този на Боровец. Тази година направиха байкпаркове в Пампорово и Чепеларе. Така че, да, оптимист съм.
Накарай хората да изберат колелото като средство за придвижване, а защо не и като начин на живот :)
Няма да изпадам в подробности за това, колко е полезно, здравословно … то се знае. За мен лично карането на колело в планината е освобождаване от всички грижи – това е моята медитация.
Още малко хубави думи, специално за читателите на Sportuvai.bg?
Карайте колело и го карайте с каска!
Още от Sportuvai.bg ще намерите на facebook.com/Sportuvai.bg. Намерете ни! Намерете ни!
