Шерпите в Тибет занимават учените от дълго време. Тяхната приспособимост към средата с ниско съдържание на кислород е уникална за природата.
Авторите на ново изследване изследват промените на генома на популацията на шерпите.
За разлика от геномната ДНК, митохондриалния геном наследява само майката и има висок процент на мутация. Изследователите Лонгли Кнаг и Ли Джин проследили развитието във времето на митохондриалните геноми на 76 хора, живеещи в Зангму, Тибет. Те установили две мутации, които са специфични за населението Шерпа.
Авторите предполагат, че една специфична мутация, станала в генома на населението Шерпа преди около 1500 години, е тази, която отговаря за адаптирането към среда с ниско съдържание на кислород. Тази мутация обяснява способността на населението Шерпа да се адаптира към крайностите на среда в Хималаите.
