Никога не е твърде късно, за да станете физически активни. Дори тези, които започват сравнително късно в живота постигат значителни ползи за здравето, констатира изследване, публикувано онлайн в Британския журнал по спортна медицина.
Четири години на пълноценна и редовна физическа активност увеличава вероятността за здравословно стареене седем-кратно в сравнение с последователното мързелуване, показват констатациите.
Изследователите проследяват здравето на почти 3500 души, чиято средна възраст е 64, в продължение на повече от осем години. Те искат да се определи количествено влиянието на физическата активност върху риска от развитие на дългосрочни усложнения, депресия и деменция, и за вероятността от "остаряването в добро здраве". Това обикновено се приема да означава не само липса на най-разпространените болести и увреждания, но също така и на добро психично здраве, запазване на познавателните способности, както и способността да се поддържат социални връзки и изпълняват дейности.
Има все повече доказателства, които предполагат, че редовната физическа активност е от съществено значение за поддържане на добро здраве. В по-развитите страни неактивността се приема, заедно с пушенето, злоупотребата с алкохол и затлъстяването, като водеща причина за намаляване на продължителността на живота.
Участниците описали честотата и интензивността на редовната си физическа активност, изпълнена в периода 2002-3, и след това на всеки последващи две години до 2010-11. Техните отговори са категоризирани като: неактивен; умерено активен (най-малко веднъж на седмица) и енергично активни (най-малко веднъж на седмица).
По време на всеки двугодишен период се отчитат промените в активността на наблюдаваните до: продължават да са неактивни; станали неактивни; станаха активни; остават активни.
Данни за сериозно влошаване на здравето, като например сърдечно-съдови заболявания / инсулт, диабет, емфизем, или болест на Алцхаймер, се взимат от медицинските досиета на участниците. Когнитивните способности и психичното здраве биват оценени с помощта на набор от валидирани изпитвания, а уврежданията се измерват според отговорите на участниците на въпроса за лекотата, с която те са в състояние да извършват рутинни дейности на ежедневния живот, както и обективен тест на скоростта на ходене.
Почти един на всеки десет от извадката преминава в лагера на активно занимаващите се с упражнения, а 70% от участниците остават активни. Останалите 30% останали неактивни или станали неактивни.
В края на периода на наблюдението почти четири от десет са развили болестно състояние, един на всеки пет е бил депресиран, една трета са имали някаква степен на инвалидност, а един на всеки пет е с нарушена функция на паметта.
Но един на всеки пет е дефинирал стареенето си с крепко здраве. И има пряка връзка на вероятността от остаряването в добро здраве с количеството и интензитета на упражненията.
Тези, които редовно са се отдавали на умерена или силна физическа активност най-малко веднъж седмично са три до четири пъти по-вероятно да бъдат здрави в старостта си, в сравнение с тези, които са останали неактивни, след като се вземат предвид други фактори, имащи отношение към стареенето.
Тези, които стават физически активни също пожънали ползи, в сравнение с тези, които не са направили нищо. Те са повече от три пъти по-вероятно да бъдат здрави с течението на времето. И тези, с редовна и пълноценна физическа активност през целия период са седем пъти по-вероятно да бъдат здрави в остаряването, в сравнение с неактивните. "Това изследване идва в подкрепа на обществените здравни инициативи, предназначени да се ангажират по-възрастните хора с физическа активност, дори и тези, които са в напреднала възраст", заключават авторите.
