Мине се, не мине време и, хоп!, в офиса ми доскучава жестоко. Тогава се обръщам за помощ към Алекс от съседния сайт Sportuvai.bg – готината ми колежка е винаги пълна с идеи и знае как да разнообразява ежедневието ми.
Последното ѝ хрумване, например, много ме зарадва, казвам ви. Преди няколко дни партньорката ми по щуротии ме замъкна рано сутринта, преди работа, ... в парка (по-точно в Борисовата градина, София) – на разузнаване :)
Не, не сме сменили професията, защото шпионските служби все още нямат свободни позиции за нас. Това, което правим, е да обикаляме зелените софийски градинки и да разпитваме хората какво и защо спортуват.
Интересно ни е да научаваме каква е тяхната мотивация да се поддържат в добра физическа форма. През този първи ден успяхме да "сгащим" немалко ентусиасти и, няма как, ще ви поканя в следващите редове, за да видите за какво си говорихме с тях.
***
Александър профуча покрай нас с колелото си и бяхме сигурни, че няма да спре, но сгрешихме. Въпреки че бързаше за работа, младежът ни отдели няколко минути, за да отговори на досадните ни въпроси. При това го направи с усмивка.
Защо карате колело?
Защото това е по-лесният начин да стигна до работа и защото ми доставя удоволствие. Карам всеки ден.
Има ли дни, когато изобщо не ви се мята на велосипеда и как ги преодолявате?
Има, разбира се. Тогава просто не се качвам на колелото.
Освен колоезденето, други физически активности практикувате ли?
Ски и сърф.
Какво ви носи спортът?
Здраве, удоволствие и по-лесно сутрешно събуждане.
Какво бихте казали на хората, които не спортуват?
Да го правят, защото спортът помага във всяка житейска ситуация.
Малко по-нататък адско впечатление ни направи компания млади майки, които се разгряваха по непознат за нас начин. Гледахме, гледахме и решихме да се спрем и да ги попитаме....
Какво правите толкова рано в парка?
Калина: Практикуваме паневритмия – модел, утвърден от Института за изследване и прилагане на паневритмията. Ние сме група майки, която започна да се събира миналата есен, през октомври. През студените дни разучаваме редица упражнения в зала, а през пролетта излизаме в парка и танцуваме.
Да разбираме ли, че танцът лежи в същността на практиката?
Ами, това, което правим, е по-скоро музикално-танцова терапия чрез паневритмия. Ние сме група, която се занимава с овладяване на различни неща. Опитваме се да се справим с напрежението и еднообразието, съпътващи ежедневието ни на жени, прекарващи немалко време вкъщи в отглеждане на децата си. Всъщност, предприехме тази стъпка, за да се чувстваме по-добре.
Какви са наблюденията ви – много майки ли практикуват системата?
Ние започнахме съвсем отскоро и групата ни е малка, но се надявам да се разшири.
По какъв начин популяризирате заниманието си?
Първоначално започнахме с една моя позната. Помолих я да ми намери майки и тя ми оказа съдействие. След това си направихме група във фейсбук и вече имаме доста участници.
През ноември ще стартира още един курс. Нашият модел е по-специфичен, защото включва разгряващи движения от физическото възпитание + такива, които са важни за повишаване на концентрацията. Едновременно, поетапно изучаваме упражненията на паневритмията.
Различаваме се по това, че задължително заедно изучаваме упражненията, музиката, песните и текстовете им.
Какво е участието на малчуганите ви в сесията?
Ами, те се включват в общите игри или им измисляме нови – подаване с топка, например, и др.
Значи, да разбираме, че за всяка майка би било полезно да участва в подобно занимание?
Да, смятам, че ѝ би било полезно. Но пак зависи от това какво търси. Хубавото е, че, освен паневритмията, тук има и техники, взаимствани от арт терапията. Рисуваме, пишем приказки и т.н, разиграваме етюди. Програмата ни е доста разнообразна.
В началото на курса стартирахме едно изследване, чиито резултати шест месеца по-късно са наистина интересни. Оказа се, че, в резултат от курса, при майките се наблюдава повишаване на самочувствието, активността и настроението.
Как ви се отразява заниманията по паневритмия?
Стефания: Когато се върна от курса, се чувствам много добре. Всички тези песни и танци ми действат страхотно. От друга страна, преди се бях прегърбила от носене на разни неща. Не, че съм в супер форма в момента, но някак си съм се изправила. Чувствам се по-сигурна в себе си. Абе, хубаво е, много е хубаво. Препоръчвам го на жените.
Може на някои хора да им изглежда глупаво отстрани, но всяка майка има нужда от нещо ново и различно.
Дона: Всеки човек, не само майките, има нужда от нещо, което да го разтоварва. А ако въпросното занимание е с физически аспект, още по-добре.
На следващия завой пък радарите ни засякоха един млад бегач, който ни скри шапката с издръжливостта си:
Какво спортуваш?
Борислав: Лека атлетика.
От колко време?
От 5-ти клас (от 3 години). В първи клас тренирах плуване.
Кое от двете ти харесва повече? :)
И двете много ми харесват, но предпочитам леката атлетика.
Кое е по-натоварващото занимание?
Плуването. Но зависи от тренировката.
По колко време на ден спортуваш?
Час, час и половина, два.
Как се храниш?
Горе-долу здравословно. Само вечер, ако има нещо сладко, си го хапвам :)
Остава ли ти време за игри, за срещи с приятели?
Да. По един ден в седмицата.
Какво би казал на другите деца на твоята възраст - трябва ли да спортуват и защо?
Разбира се. Така ще развиват мускули и ще бъдат здрави.
***
Другите чудесни интервюта, които проведохме, може да откриете при Алекс, тук. :) А съвсем скоро обещаваме да ви затрупаме с още. Дотук можем да направим поне два извода – в парка е по-хубаво, отколкото в офиса. И, второ, хората там не си губят времето, а спортуват яко. И един трети (бонус) – колоездачите са повече от бегачите в Борисовата градина, защото асфалтираните алеи не са особено очарователни за бягащите.
Толкова от нас. Ако искате да подкрепите мисията ни, станете ни приятели във фейсбук.
С пожелание за много спортни емоции - Краси и Алекс:
