Плевен изглежда криминален рано сутринта покрай централна гара. Мургави хора те оглеждат подозрително и ти предлагат цигари. Малко по-надолу по улицата пък мога да си купя клавиатура за нокия и боя за яйца проснати върху чаршаф направо на тротоара. След малко един старец рязко сменя посоката, докато върви по пътното платно и без малко да бъде сгазен, получавам една тлъста псувня "Мамаму даe*а, за коли гледаме, ся и колелета..."
Настаняваме се в квартира, която изглежда направо луксозна, след квартирата във Враца. Но няма да ви занимавам с битовизми.
Да обиколим централните пешеходни улици с велосипедите ни отне доста време. Не бяхме виждали толкова народ на куп от доста време. Докато Сашо търсеше своята плевенска муза забеляза нещо доста интересно. Всички момичета излеждат сякаш отиват на тренировка, по клинове и със спортни обувки. Наистина странна мода.
Та да стигнем и до кросфита. Както Слави беше обещал по-рано на нашата Фейсбук страница, всичко продължи 15 минути. Ни повече, ни по-малко. В това се включват неговите 3 минути обяснения и нашите 12 минути агония. Тренировката е за сила и издръжливост. На мен ми липсва издръжливостта, на Сашо донякъде силата. Бяхме голяма гледка.
А този Слави не e човек, а желязо. До него ние бяхме като каучук и гума.
Тежка беше тренировката, но ние издържахме. Като се замисля всеки би издържал. Само трябва да започне да спортува, и да не спира след това. Така се постигат резултати, не със седене пред телевизора.
В Плевен е приятно и за вечерна разходка. Ние лично се възползвахме. И ще се възползваме пак. Защото тук ни хареса и ще се върнем отново.
