Принципно знам, че е февруари, обикновено усещам студа навън и май, май съм чувала, че зимата не е най-подходящият период за пътешествия и силни емоции (като изключим ледените тротоари, чието успешно преминаване си е екстремно преживяване).
Силно вероятно е тук да не сме на едно мнение, но неподходящите условия не ме интересуват ни най-малко, защото душата ми иска приключения! И тъй като редица условия я спират да ги търси наистина, днес ѝ позволявам да се излее в няколко реда, които, вярвам, ще докоснат и вашите, заспали зимен сън, души.
И така, душата мрънка, че иска да е лято! И че иска да пътува, да се вълнува, да трепка за щяло и нещяло, да се радва, да подлудява и да ме кара да я обичам още по-силно и по-силно!
И без да го казва, знам, че най-много от всичко желае да тича, да скача, да се катери, да плува и изследва нови места. Да спи под звездите, да пътува с каравана или на стоп, да се сгушва до вечерния огън на плажа, да бъде безразсъдна, без от това да я боли. Да обича, без да се страхува, че няма да ѝ отговорят. И да лети, да бъде щастлива. Да живее!
Честно казано, мислех да ви карам да приключенстваме в тези редове, да ви заведа на екстремни места, да ви разкажа за някой интересен и примамливо опасен спорт. С малко късмет щях да намеря и да ви споделя някое видео, от което да ви се разтупка сърцето и да ви настръхнат косите. :) И всичко това, за да ви заинтригувам, за да ви зарадвам и за да ви накарам да се усмихнете за миг.
Е, сега мисля да не го правя. Защото ще разваля всичко, а и защото аз вече се усмихнах. Ако не сте ме разбрали, значи сте объркали статията. Извинявам ви се от душа + сърце. ;) Ако пък сте ме разбрали, значи се усмихваме заедно. А това ми е достатъчно, за да спра да пиша точно сега, а вие да започнете да чувствате. С душа. :)
