Представяме ви историята на Симеон Рангелов, на 28 години, от София, редовен потребител на Sportuvai.bg. Веднъж ни писа, че има какво да ни каже за нашата рубрика "Пълна промяна"... защото я е изпитал върху себе си. И, тъй като сме сигурни, че именно чрез предаването на личен опит може да се убедят хората, че промяна е възможна, решихме да му зададем няколко въпроса. Симеон ни прати и няколко снимки, с които да подкрепи думите си. В рамките на две статии ще ви представим впечатляващата и вдъхновяваща история на Симеон.
S: Разкажи ни за живота си преди "промяната"
С: Животът ми преди промяната, и по-скоро свободното си време преди промяната прекарвах главно в лежане и седене пред телевизора или компютъра. Съответно редовно тъпчене на junk food, често пъти вечер към 23-24ч разходка до денонощния квартален магазин за кутия сладолед + 1-2 чипса и шоколад, които омитах за не повече от половин час. Пушех цигари, макар и не много, но 1 кутия на ден си ме тровеше допълнително освен лошата храна и липсата на двигателна активност. Навън с приятели главните дейности се въртяха около "мотаене" насам-натам по паркове и градинки с бири и още junk food.
Брат ми, който винаги си е бил спортяга и тренираше доста баскетбол в миналото често ме караше да идвам с него да поиграем, но аз си знаех своето.
Единствената спортна дейност, която извършвах беше каране на сноуборд, но днес мога да го нарека по-скоро возене на сноуборд, тъй като се състоеше главно в леки спускания само по пистите, никакви скокове, никакво каране през гори, пудра и пресечена местност и не повече от 4-5 пъти за сезон.
S: Kакво те накара да вземеш това решение, как се реши?
С: Ами накара ме постепенната леност, която ме обземаше. Ставах все по-муден, лека-полека, бавно но славно си трупах кила и в един момент осъзнах, че ако продължавам така абсолютно нищо хубаво не ме чака. Тогава си казах, че така не може и че трябва отнякъде да започна.
Така лятото на 2007г бях преминал границата от 105 кг и с голяма засилка гледах към 110-ия си килограм. Тогава вече с голяма подкрепа от роднини и приятели стартирах промяната си.
S: В какво се изразяваше промяната?
С: След доста прочетена литература по въпроса и прочетени мнения от интернет форуми на подобни теми реших, че ще започна със сериозни диети за да смъкна първите килограми и след това ще вкарам двигателна дейност.
Попаднаха ми рецепти и диети на доц. д-р Байкова, както и книгата на Дюкан. Относно дюкановите съвети мненията са доста противоречиви, но истината е, че с тях успях да дръпна бързо първите десетина килограма, което ми даде доста голям стимул да продължа и да разбера, че битката може и ще бъде спечелена.
През Есента на 2007г, със стартирането на новата учебна година в университета се видях с моя приятел и колега Димитър Базотев, който по онова време вече имаше десетина години опит със спорт, фитнес и здравословно хранене. Аз вече бях стопил към 15-ина килограма и когато той ме видя прие начинанието ми много присърце. Той беше първият човек, който вече ме насочи към спорт и движение, както и към по-адекватни за спорт режими на хранене. Подкрепял ме е и ми е помагал през всичките години и е един от хората, на които съм много благодарен. С него започнах да ходя на фитнес и адаптирах хранителните си режими съобразно двигателната дейност.
След няколко месеца във фитнес залата стопих още 5-10 килограма и разбрах че фитнесът не е моят спорт. Паралелно с това вече течеше зимният сезон 2007-2008 и представянето ми в планините следствие на пониженото ми тегло и по-добрата спортна форма беше повече от добро!
През пролетта на 2008 г. реших, че е време за следващата стъпка и спрях цигарите. Просто така, една вечер се закашлях след една цигара, казах си, че и това не ми е нужно и директно изхвърлих в кофата каквито цигари и тютюни имах и стиснах зъби още повече.
Племенникът ми Валери Рангелов, настоящ републикански шампион по спортна гимнастика в своята възраст, по онова време правеше първите си сериозни стъпки в спорта и така ние с брат ми започнахме да посещаваме зала Раковски всяка неделя с идеята да поскачаме малко на батут, да тренираме за сноуборда, както и да си правим ОФП на гимнастическите уреди. Така заобичахме спортната гимнастика и започнахме да ходим редовно по 2-3 пъти седмично. В началото правехме само кофички и набирания, но постепенно дойде първото предно салто, първото задно салто, първата стойка на ръце на успоредка, първата разходка на ръце, запознанство с легендарния Йордан Йовчев, като дори за известно време тренирахме заедно в залата по гимнастика на комплекс "Червено знаме".
S: Колко време ти отне да влезеш във формата, в която си сега?
С: Трудно ми е да определя за колко точно време съм постигнал формата си. Реално започнах при тегло от около 106-107кг и на следващото лято вече бях към 77кг, но по никой начин не мога да кажа, че промяната ми свършва там. Оттогава досега не съм спирал с тренировките и като цяло с активния си начин на живот. Истината е, че започнеш ли веднъж, таванът, който си поставяш непрекъснато става по-висок. Поставям си по-малки цели, за да мога по-лесно да ги "преглъщам". Като постигна нещо, поставям си нова цел и така.
S: През какви трудности премина?
С: Основните трудности идваха от лакомията ми. Не съм от хората, които ще тръгнат да се оправдават с бавен метаболизъм и хормони, и дрън дрън. Истината е че винаги съм си бил лаком и съм обичал да си хапвам. Борбата тук бе с мен самия.
Другите трудности са свързани с контузии. Миналата година (март 2012), след разтежение на връзки и сухожилия от сноуборд, вместо да си седна на задника и да почивам се втурнах още повече да спортувам и след игра на баскетбол, останах със скъсан медиален мениск, наранен хрущял и скъсана предна кръстна връзка на дясно коляно. Това беше голям удар, тъй като цялото лято го изкарах на легло и по болници (имам общо 2 операции на дясно коляно). Обаче всяко зло - за добро, и когато хирургът най-накрая ми даде зелена светлина за да започна рехабилитация и физиотерапия, отново се заех с пълни сили да продължа. Възстановяването от операцията ми даде още по-голям стимул и следвайки препоръките на физиотерапевта ми – д-р Зоя Алякова от ВМА, започнах да ходя редовно на плуване. В началото го приемах просто като нещо, което трябва да свърша, но постепенно се влюбих и в него. В началото с много усилия успявах за час и половина да преплувам 200 - 300м, а сега вече плувам за удоволствие и минавам редовно по 2 км кроул за час...
Очаквайте скоро продължението...
А дотогава - цък.
