Пътнически влак, задължително. Последните 5 километра ги пътуваме за половин час. Гледката е умопомрачаваща. От гарата до хотела изплезваме езици заради денивелацията. Всички коли започват с ВТ и спират по пешеходните пътеки. Във Велико Търново сме.
Мокрото време ни проваля плановете за езда и каране на колело, но ние сме на вълна движение, затова тръгваме на разходка пеш. Порадвахме се на новата придобивка на великотърновци – ремонтирания и пеещ фонтан в парк Марно поле. После .... Търново не ме обича, а аз съм ебати пича :) Не бе, сериозно. Не знам какво му има на този град, но последните 3 пъти като съм идвал тук, винаги ме е валял пороен дъжд. И сега беше същото.
Спасението от изливащите се ведра обаче е съвсем близо и добре познато на всички местни – Пощата. Само за минута около нас е пълно с още мокри кокошки, а Сашо показва, че е още не е скъсал с тинейджърството и почва да се къпе под дъжда... Получиха ни се чудесни кадри за ежедневното видео представяне. Да не забравите да го гледате, ей :)
Разходката завършваме пред Царевец. Дотам временно не може да се стига заради реконструкции, но нищо, за добро е.
Съвсем сме се потопили в обстановката в момента, в който Сашо почва да ми вика Боляре, вместо Бояне :)))
Царев град Търнов, ти си ни в сърцата.
