Може да го възприемете и като съвет. Ще ви покажем 10 примера на спортисти показали Олимпийски дух. С други думи, как на практика хората се справят с проблемите, въпреки всичко.
1. Дерек Редмънд
Фортуна определено не е на негова страна. По време на Олимпиадата през 1988 Дерек Редмънд се отказва 90 секунди преди старта заради разтеглено сухожилие. 4 години по-късно, след осем операции, той се завръща готов на всичко. Дерек влиза на полуфинала на 400 метра гладко бягане с първо време от квалификациите. Там обаче, 250 метра преди финала, след като е повел в бягането, се случва немислимото - сухожилието му не издръжа и той се хваща за бедрото.
И тогава, въпреки болката, той решава да продължи. Във финалните метри дори баща му слиза на пътеката и му помага да финишира.
Дерек Редмънд не побеждава в бягането, но побеждава човешкият дух. 65 000 души се изправят на крака да го аплодират в Барселона през 1992.
Ето видеото:
2. Джес Оуенс
Джес Оуенс вбесява Адолф Хитлер, печелейки 4 златни медала на Олимпиадата в Берлин през 1936. Цветнокожото момче от САЩ побеждава арийците на 100, 200 и 400 (щафета) метровите бягания, както и на дълъг скок. Хитлер отказва да му стисне ръката по време на награждаването.
Не че нещо, ама Оуенс е трябвало да отиде с товарния асансьор до партито организирано в негова чест в Щатите. И това също е било заради цвета на кожата.
3. Уилма Рудолф
Уилма Рудолф се преборва с всички трудности в живота си. Тя се ражда цветнокожо момиче в южните щати през 60-те, а на 3 заболява от детски паралич.
На 12 обаче тя маха шината от левият си крак и започва да тренира. В Рим през 1960 тя печели 3 златни медала (първата американка, която постига това).
Докторите на Уилма останали прави в едно нещо: Не й е било писано да ходи … а да бяга.
4. Кери Стръг
Кери Стръг е част от "Великолепната седморка” на САЩ, която дръзва да се опълчи на 40 годишната хегемония на СССР в спортната гимнастика. След първия й опит на прескок тя усуква и тежко ранява глезена си. "Имаме нужда от теб още веднъж за златото” казва нейният треньор. Кери прави втори опит, записва резултат от 9.712 и напуска залата с гипс и със златен медал.
5. Били Милс
Били Милс тръгва от нищото. Сирак още на 12, той е отгледан от баба си в пълна нищета. За това помага и факта, че е индианец от племето Оглала-Сиукс и живее в резерват. С постоянство обаче той стига до Олимпиадата в Токио през 1964, взима назаем чифт обувки (защото спонсорът на отбора давал само на "победителите”) и застава на старта. Една обиколка преди финала той е в челото, но най-впечатляващ остава неговият финален спринт, с който освен че печели, поставя и нов олимпийски рекорд.
6. Джоан Рушет
Животът на канадската фигуристка Джоан Рушет се преобръща за една нощ от мечта в кошмар. В денят преди състезанието от зимните Олимпийски игри през 2010, майка й внезапно почива. Въпреки това тя излиза на леда и изпълнява програмата си така, че да накара майка си да се гордее с нея.
И успява да разплаче 14-хилядна публика.
7. Лорънс Лемьо
Много спортисти биха направили всичко за да победят, но не и Лорънс Лемьо, състезател по ветроходство. В Сеул 1988, Лорънс се състезава в клас Фин, единично, когато изведнъж водите стават опасни и двама моряци от екипа на Сингапур се преобръщат. Въпреки, че заема втора позиция в състезанието той решава да помогне на своите колеги спортисти, вместо да продължи. Изважда двамата сингапурци на борда и изчаква спасителната лодка да ги вземете.
Заради тази си постъпка той финишира на 22-ро място, но в края на краищата Международния съюз по ветроходство решава да му присъди 2-ро място, заради спортсменството му.
8. Надя Команечи
Надя Команечи е може би най-известната гимнастичка в света. На Олимпиадата в Монреал през 1976 тя е само на 14, но това не пречи да спечели 3 златни медала.
Освен златните медали тя печели сърцата и на публиката, и на съдиите с изпълнението си на успоредка, за което получава пълно 10. Това е нещо невиждано дотогава, и дори светлинното табло не може да покаже 10, а изписва резултата като 1.0.
9. Дан Янсен
Дан Янсен винаги е бил близък със сестра си - всъщност тя е била човекът, които го е насочил към бягане с кънки. Зимните олимпийски игри в Калгари, Канада, е като сбъдната мечта за него, но тогава започва и трагедията. Само няколко часа преди да се състезава в 500 и 1000 метра, той е бил информиран, че любимата му сестра е починала. Зашеметени и опустошен, той все пак се състезаваха, но мъката е твърде голяма и Янсен се спъва и пада и в двете състезания.
Но той не се отказва. Връща се на Олимпийски игри през 1992, но златото му се изплъзва.
Но той продължава да не се отказва. През 1994 прави последен опит за честта... и успява не само да спечели златен медал на 1000 метра, но също така и поставя нов световен рекорд с 1:12.43.
Дан Янсен посвещава медала на сестра си.
10. Отборът на Ямайка по бобслей
Слънце, плажове, ганджа, реге музика. Мислите си, че няма място за лед под слънцето? Е, не е така. И това го доказва отборът по боблсей на Ямайка.
Този отбор се показва за първи път на света на Олимпиадата от 1988 и показава, че няма невъзможни неща.
Въпреки, че са неопитни в бобслея и разбиват своята шейна, те показват истински дух и усмихнати се ръкуват със зрителите, докато вървят пътя си към финалната линия.
През 1994 те изпревариха САЩ и Франция и се класираха 14-ти в крайното класиране.
