Тази история изглежда като излязла от филм. Ако куп сценаристи бяха работили по нея, нямаше да изглежда толкова брутална. И толкова вдъхновяваща. Но тази история е истинска, жива, историята на един живот.
"Израснах в Оукланд. Хм, нека го кажа по друг начин - имах първото си оръжие, когато бях в началното училище!", започва разказа си Кали Мъсъл - човекът - канара, или "чудовището", както сам обича да се определя.
"Аз бях в затвора и мога да кажа, че това са 11 години от живота ми, които изгубих. Не прави като мен, аз съм минал по този път и ти го казвам - не влизай в затвора!
Бях умен. Бях обещаващ футболист, бях директор на класа. Тогава брат ми умря. Нещата отидоха на зле, когато във втори курс закъсах с парите, не ми стигаха за наема и за храна. Отидох при треньора и го помолих за заем. Тогава той се обърна към мен и каза: "Сър, човек трябва да свърши това, което трябва да се направи, за да оцелее в този свят". Живеейки на улиците на Оукланд, го разбрах по погрешния начин. Извърших обири и се озовах в затвора за 7 години."
"В затвора тежестите бяха нашият Бог. Затова когато ни ги отнеха, стана ад. Тогава започнахме да тренираме с торби, пълни с вода или един с друг.
11-те години в затвора бяха пълна загуба на време. Там си имах взимане-даване с убийци, обирджии и насилници. Най-лошите на света. И въпреки че се пробвах да променя обстановката и хората, 99,9% от тези хора умряха (бяха убити), когато излязоха от затвора.
Сега, целта в живота ми е да помогна на децата. Създадох фондация и ходя в затворите за малолетни, училищата и колежите в проблемните райони. Там им обяснявам, че не трябва да използват негативната обстановка, която ги заобикаля, за оправдание да вършат още лоши неща."
За още от нас - станете част от фейсбук обществото на спортуващите.
