Ключът към мотивацията за физически активности може да се окаже чувството ни за неадекватност. Проучване на Канзаския университет показва, че тренирането с приятел, когото приемаме за по-атлетичен от нас ще увеличи времетраенето на тренировката ни с до два пъти.
Брандън Ъруин, асистент-професор по кинезиология провел експеримент за да провери дали хората се занимават с по-интензивна физическа активност, когато сами, с виртуален партньор или в конкуренция с приятел.
"Хората обичат да тренират с компания и приемат тренировката като социална дейност", казва Ъруин. "Открихме, че когато човек тренира с някой, когото възприема като по-добър, е склонен да положи повече усилия, отколкото ако е сам".
В първата част на експеримента участниците тренират на велоергометър сами, за да дадат контролни времена.
След това са разделени на три групи. Едната продължава да тренира самостоятелно, другата група се сдобива с виртуален асистент, а третата сформира отбор.
Няма нужда да споменаваме, че групата останала да спортува самостоятелно почти не променила резултатите си по време на експеримента.
Не така стоят нещата при втората група обаче. "Създадохме впечатление, че виртуалния партньор е по-добър от участника", споделя Ъруин. "Само това знаеха за него. А всъщност ние въртяхме постоянно предварително заснето видео". В края на краищата времетраенето на тренировката на тези участници се увеличила с 90%. Не е зле, а?
Да преминем и към последната група. Тук резултатите са наистина изненадващи. Участниците работят в отбори по двойки, без да знаят резултатите на съотборниците си. Като отборен се взима по-слабия от двата резултата. При съотборници с еднакъв потенциал резултатите се повишили с около 160% спрямо контролното време. С 200% повече тренирали пък хората, които смятали съотборниците си за доста по-добри от тях.
"Всъщност да тренират с някой, който постоянно ги побеждава действа доста мотивиращо на хората", заключва Ъруин.
