Първи март, Баба Марта! Един от най-радостните, типично нашенски празници, който ни носи много щастие и усмивки. Може би няма българин, които да не знае, че в първия ден от месец март връзваме бял и червен конец на ръката си (или закачаме на дрехата си) за здраве през цялата година.
Но колко от нас знаят историята на мартеницата? Знаем ли какво символизират червеният и белият конец, които преплитаме в една нишка?
Червеният конец има ясно и точно значение - кръв, живот, а белият - щастие и чистота. Свързваме мартеницата с началото на пролетта, със събуждането на нов живот, нова надежда, ново щастие. Въпреки това съществуват много легенди, които обясняват тази така скъпа родна традиция, придавайки и дух на патриотизъм и мистичност.
Едно от преданията, разказващо за произхода на мартеницата гласи, че хан Аспарух получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра върху нея била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Предполага се, че лястовицата е завършила полета си точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си подаряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.
Друга легенда разказва следната история. Хан Кубрат имал петима сина и една неземно красива дъщеря на име Хуба. На тях той заръчал никога да не се разделят и да пазят България. След смъртта на баща си синовете бързо забравили мъдрия съвет на родителя си и били победени от предводителя на хуните Хан Ашина. Той заграбил владенията им и отвел в плен Хуба. Братята тръгнали да търсят нова земя, а сестра им зачакала новини от тях. И добрата вест пристигнала с разпукването на пролетта на крилете на сокол. В писмото Аспарух съобщавал, че е намерил райско кътче на юг от река Дунав. Хуба избягала, водена от сокола, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела до новата земя, но точно в този момент вражеска стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца.
След като получил скъпата вест, че сестра му е при него, Аспарух накъсал конци от бяло-червената нишка, вързал ги на ръцете на войниците си и казал: "Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме българи... Ден първи, март, лето 681".
До ден днешен бяло-червеният конец е нишка, която свързва българите по света в едно, носейки ни здраве, сила и щастие.
