На връх имения му ден, Sportuvai.bg се срещна с Константин Паскалев - Тути, за да си поговорим за работата, спорта и "бъдещите му творчески планове".
След като ни разказа за дългият път към световната титла в първата част на интервюто, сега ще разберем за стимулите, хранителните добавки и работата с децата ...
Как се съчетават тренировките с професионалният и личния живот? Има ли голям губещ заради големият спорт?
Никога не съм спирал да работя. Първо, за да финансирам подготовката си, защото една състезателна години излиза около 30 - 40 000 лева. Второ, за да подпомагам с каквото мога дейността на фирмата.
Губещи са били всички по малко. Освен личните жертви които съм правил, всички близки хора около мен, семейство и приятели, са страдали заради състезателната ми кариера. Колегите също усетиха тренировъчния процес, защото около два месеца годишно ми се налагаше да отсъствам, а през останалото време работех на облекчено работно време, като дори ми спестиха пътуванията из страната, за да мога да тренирам тук. Изключително съм им благодарен и сега вече ще мога да им се реванширам.
Помага ли държавата?
Не! Подготовката на един състезател е прекалено скъпа и трябват или спонсори или сам да се финансираш. А създаването на шампион не става за една година. Помощта на държавата се изразява в раздаването на едни награди ако станеш европейски или световен шампион.
Какво би променил ако имаше тази възможност?
Според мен последните две години, откакто имаме нов президент на федерацията – Александър Сталийски, нещата потръгнаха в положителна насока. Построи се залата в Дианабад, чиято цел е да доближи нас, като състезатели, до трениращите хора и да се даде по-голяма гласност на спорта. Трябва обаче да се организират повече семинари и лекции, на които да се канят дори родители, за да се запознаят с нашият спорт, да се научат как да се храним правилно, как да се възстановяваме правилно. Наистина се работи в правилната посока, но за съжаление нещата стават бавно и скъпо. Според мен ролята на държавата е да се правят кампании, подобна на вашата (Тути взе участие в кампанията "Спортувай, България" на Sportuvai.bg, бел. ред.) за да се популяризира спорта. Ако се популяризира спортуването при хората, те ще влязат и във фитнес залите, което ще доведе до повече приходи и повече развитие на този най-популярен в световен мащаб спорт.
Задължителният въпрос за хранителните добавки. Имат ли място при тези, които спортуват за удоволствие и здраве?
Не само имат, те са задължителни. Човешкото тяло може да кара само на храна, когато не се тормози с допълнителна физическа активност. Всеки, който е решил да се занимава със спорт, т.е. физическо натоварване е длъжен да помисли за хранителните си навици, за да посрещне повишената нужда от енергия. Отделно според целите и възможностите на човека могат да се приемат от 2-3 до 20-30 добавки. Като някакъв минимум може да се приеме вземането на мултивитамини, но приемането на добавки е задължително.
На кого да се доверят трениращите, на продавачите или на инструкторите в залите?
Със сигурност трябва да се има повече доверие на треньорите. Те имат повече наблюдения и могат да експериментират за да наблюдават ползите от добавките върху различните типове тяло, върху различните възрастови групи. Изобщо това са хората на фронта. Външният вид за мен е показателен. Съгласен съм, че има треньори и специалисти, които не изглеждат в добра форма, но аз съм склонен да повярвам на човек, който е успял да постигне във времето със себе си това, което проповядва. Човек, който дава съвети трябва първо да го е изпробвал, за да не бъде само теоретик, а да е пример за пряк физически резултат. Продавачите не винаги са разбиращи или трениращи.
Постигнал си много с постоянство и упоритост, и даваш усещането за уравновесен човек. Има ли нещо, което те изкарва извън релси?
Не, твърдо не. Изключително спокоен и балансиран човек съм. Знам възможностите си, знам и слабите си страни и постоянно търся възможност да ги отстранявам. Винаги съм бил на ясно със себе си относно какво мога и не мога, какво иска или не искам.
Дразнят ме неща като немарливостта и липсата на желание у хората. Репликите "не мога" и "не искам" съм си ги забранил за себе си и не харесвам да слушам други да ги използват. Опитвам се да променям хората около мен в тази посока.
Сега след прекратяването на състезателния културизъм само програмирането ли остава?
Програмирането е до 6 часа.
След това подготвям дечица с уроци по математика за матурите и за кандидатстване. Това е другата ми сериозна задача, която пък е много отговорна.
След 9:30 отивам в залата. И така пет пъти седмично тренирам.
Какво дава спорта на хората?
Човек, който не спортува е половин човек. Тялото е дом, в който живее същността на човека. Не може да се развиваш само интелектуално и професионално и да занемариш с лека ръка обвивката си. Моето интелектуално развитие винаги е вървяло ръка за ръка с физическото ми развитие. Не е разумно да се изпада само в едната или в другата крайност. Когато човек прекарва почти цял ден на стол, в офиса, в колата, в къщи, е нужно да отдели поне час час и половина за себе си. Когато тялото е тонизирано и силно, това се отразява и на психиката на човека.
Благодарим на Константин Паскалев - Тути за искрения разговор и се надяваме да бъде вдъхновение за все повече хора.