На връх имения му ден, Sportuvai.bg се срещна с Константин Паскалев - Тути, за да си поговорим за работата, спорта и "бъдещите му творчески планове".
Идеята за интервюто дойде след страхотния урок по фитнес, който той ни проведе като част от кампанията "Спортувай, България" през април. Тогава за първи път се срещнахме с него в обновения Национален център по културизъм "България" и за един час той ни показа как хилки като нас, могат да станат железни като него.
Здравей, Константин, честит имен ден! Откъде идва прякорът Тути?
Прякор ми е буквално от родилният дом. Родителите ми са решили така да ми викат още тогава и така си остана. До такава степен съм свикнал с него, че когато отида на състезание специално слушам за името Константин. Дори днешният празник "Св. Константин и Елена” не го асоциирам с името си, а се е случвало да не реагирам ако някой се обърне към мен по име. 32-33 години съм Тути.
От колко време тренираш и какво те запали?
Аз обичам да спортувам. Още от 5-6 годишен съм прекарвал по няколко часа навън с футбол. След 14 започнах и се занимавах 2-3 години с плуване. Отделно в домашна обстановка не съм спирал да правя лицеви опори, да вдигам гирички. От дете обичам спорта.
Ярък детски спомен ми е изрезка от списание, подарена от приятел на родителите ми, на която Bob Paris е застанал в поза. В последствие осъзнах и разбрах, че това е културист, че е именно Bob Paris, едно от големите имена в този спорт, истинска легенда, и че тази стойка която е заел се нарича поза. Тогава още нищо не разбирах, но ми направи силно впечатление как изглежда, и създадох естетическата си представа как трябва да изглежда един мъж. Това стана моя идеал и реших в даден момент от живота си и аз да изглеждам така.
На фитнес отидох за първи път в девети клас. Всички мои съученици ходеха да тренират в една от първите зали в София. Така покрай тях отидох и аз и до ден днешен не съм излизал от залите. А тогава времената и условията бяха други. Залата беше една барака до колодрума в Борисовата градина и се тренираше на ръчно направени уреди.
Колко години ти трябваха да станеш световен шампион?
Стажът ми в зала е 16 години без прекъсване, а последните 5 са сериозно професионално трениране. Тогава, преди 5 години, се зароди интересът към състезателната форма на фитнеса – културизма. Новата категория "класически културизъм” проповядваше балансираната и хармонична физика, и това ме провокира да започна да се занимавам професионално.
Има ли упражнение, което не обичаш, но въпреки това правиш, защото знаеш, че е важно за теб?
В началото, когато тренирах като хоби, имаше упражнения които съм си позволявал да пропусна, защото не са ми доставяли такова удоволствие. Най-досадни ми бяха упражненията за краката, но на мен краката по начало са ми развити от футбола. Откакто обаче се състезавам съм се научил, че не трябва да имаш любимо и не-любимо упражнение.
Ти си абсолютен световен шампион. В кой момент се почувства сигурен в себе си да атакуваш титлата?
Всичко се разви в градация. На първото си състезание в България станах републикански шампион, след което се явих на Балканиада. Тогава се зароди и апетита за успехи. На първото ми Европейско станах четвърти, след което станах четвърти и на световно. След успехите се видя потенциала за атакуването на европейската и световна титла. За съжаление следващите три години бях вице европейски шампион. Все пак този спорт, също като фигурното пързаляне и художествената гимнастика, е субективен и всичко зависи от съдийските решения. В спорта има сериозни интереси и когато си малък никой не ти обръща внимание. Всичко това се промени когато спечелих европейска титла на първото голямо състезание проведено в България. Последва победа в "Арнолд Класик" в Испания, на първото му издание извън Щатите. Аз станах първият българин, печелил този престижен турнир, като победих бивши европейски и световни шампиони. Тогава влязох в полезрението на съдиите и единственото нещо което трябваше да направя, беше да задържа и подобря формата си през следващите месеци до Световното.
На Световното освен световен шампион станах и абсолютен световен шампион. Там шампионите във всички категории се явяват в една и се избира най-добрия измежду тях. След достигането на този най-висок връх в категорията ми взех, заедно с екипа си, трудното решение да се оттегля докато съм на върха. Като стана дума за екипа, това са треньорът ми Данаил Генев, мениджърът на тима Димитрия Фурнаджиева, както и приятелката ми Николая и сестра ми Боряна, които са дясната и лявата ми ръка на екипа. Решението беше трудно, но това е условието да сбъднем друга мечта, да си построим дом и да създадем семейство.
Как се съчетават тренировките с професионалният и личния живот? Има ли голям губещ заради големият спорт?
Никога.........
Интервюто с Константин Паскалев - Тути продължава в понеделник (28.05) >>
