Калин Стефанов е само на 18 години и е сред младите хора, които най-силно ни впечатлиха от началото на кампанията "Спортувай, България".
Защо? Защото въпреки младостта си, той слага в джобче над 95% от шофьорите в България. И това не е само защото има страхотен усет към автомобила и защото се състезава за "Етър Рейсинг". Това е защото неговият баща, Димитър Стефанов (бивш автомобилен състезател), го е възпитал да мисли на пътя.
От миналата година Калин се състезава професионално в българския рали шампионат. Дебютът му е в състезанието в Бургас и показва страхотни качества, като е сред тримата финиширали.
Поводът да се срещнем с него и да го интервюираме (да, след този дълъг увод има и интервю:), е днешните върховни мигове на наслада, които изживяхме с Мицубишито на баща му и усещането 300 коня да те теглят по тесните балкански пътища.
От колко време се занимаваш с автомобилизъм?
Целият ми живот е в картинг и автомобили. Баща ми ме запали. Миналата година участвах само в едно състезание, защото взех късно книжка. Иначе с картинг се занимавам от 7-годишен. Това много ми помага с усещането на автомобила сега.
Кое предпочиташ - карт или състезателен автомобил?
Труден въпрос. Картингът е по-близък до Формула 1. Ускорението и сцеплението е доста по-различно от това при автомобилите. Автомобилизмът обаче е една идея по-сложен, там технологията е едно от най-важните неща. При картинга технологията е почти еднаква и уменията са по-важни. При картинга си само ти и значение имат пилотските умения.
Какви са целите ти в Балканския рали шампионат?
За сега мисля да се пусна само на писта. Този месец с баща ми ще организираме рали "Велико Търново". Надяваме се сега автомобилният сезон да протече по-различно, да стане по-масов спорт. Имаше промяна във федерацията ни и сега имаме големи очаквания.
По време на рали, страх ли те?
Не. В картинга ме беше страх, в автомобилизма не. Картингът е по-опасен. Ако се обърнеш няма какво да те пази.
От кой път си взе книжката.
От Първия (смее се).
Днес настигаше баща ти, ще го минеш ли?
Днес пътят не беше затворен и затова не карах на максимални обороти. Трябва да внимаваш, защото може някой да излезе насреща.
Когато си свикнал с високите скорости, не те ли дразни шофирането в пътната мрежа?
Карането по нормални пътища не ме дразни. Дразнят ме некадърните, безразсъдните и пияните шофьори.
Качвали ли си се пил?
Не, никога! Не мисля и да го правя.
Много хора си мислят, че автомобилните състезатели са луди глави. Така ли е?
Не мисля, че е така, ние сме нормални хора. Уменията ни са по-развити и можем по-добре да преценяваме ситуацията.
Ти си страшно спокоен, като характер. Изобщо не излъчваш агресията на 200-те километра в час, с които ни следваше днес...
Товa е от картинга. 7 години съм карал картинг и съм свикнал със скоростта. Когато започвах да карам карт бях много по-притеснителен.
Автомобилният спорт е много скъп, но има ли освен финансова, възрастова пречка да се занимава човек с него?
Не, няма възрастово ограничение. Можеш и на 60 да се състезаваш.
Опитай да опишеш усещането да управляваш 300 коня по планински път.
За да се усетят истинските умения на такава кола, трябва писта. Иначе усещането е уникално. Много малко коли могат да предоставят тази тръпка.
Какво е отношението на твоите съученици към теб?
Радват ми се и ме уважават.
А шофьорските ти умения помагат ли с момичетата?
Да, разбира се (смее се).
Ама на твоята кола няма втора седалка...
(Смеем се всички :)
За финал, какво би пожелал на хората, които киснат в офисите и вечерно време играят игри с коли на компютъра?
По-добре е да излязат навън, извън, да поспортуват сред природата. А ако искат скорост да се пробват на затворена писта и при мерки за сигурност.