Екатерина Атанасова е не само начело на световната Ранглиста по футбол на маса, но е и многократен Републикански, а за 2013 дори Световен Шампион по джаги! Нашата състезателка се нарежда сред най-елитните спортисти от цял свят. Успява да пробие в Немската Бундеслига и вече трети сезон е картотекирана като играч за отбора на Берлин. С него тя става носител на титлата от 2011 година насам. За сезон 2014 българката и нейните съотборнички отново защитиха купата, елиминирайки топ отборите в лигата, а през 2013 в отборното представяне момичетата спечелиха Европейската купа безапелационно.
- Добър ден г-це Атанасова,вие сте най-добрата българка във футбола на маса последните години, имате ли конкуренция сред вашите колеги и подрастващите?
Привет! Конкуренция винаги ще има – правило номер 1 в състезателните джаги е: "Всеки може да бие всеки по всяко време!”. Желанието за победа често води до по-добро представяне и дори надминаване на потенциала на състезателите. Важно е да не подценяваш противниците си.
Лично аз смятам, че състезателките, срещу които играя, са ми повече от равностойни и стават все по-добри и по-добри всяка година. За много от тях развитието в спортната им кариерата идва естествено и се обуславя с наличието на добри треньори, условия за игра, база, наличие на много добри състезатели, активна конкуренция и т.н. Всички тези дадености спомагат повече от много за развитието на един състезател във всичките му направления – спортна и психологическа подготовка, адаптивност, турнирен опит, физическа и ментална издържливост, стратегия и тактика и т.н.
В България, за съжаление, спортът "футбол на маса” навлиза като дейност, но практикуването му и нивото на спортна игра все още е далеч от това на развитите страни като Германия, САЩ – където е познат и през 70-те години на миналия век. Сега дори Федерацията в Люксембург празнува 50-тата си годишнина – представете си какъв спорт с традиции е футболът на маса там!
- Това ли ви подтикна да създадете свой клуб по джаги – който да има и собствена школа, където да предадете своите знания и умения на подрастващите?
Идея за клуба по джаги имах отдавна, сега просто беше времето да се реализира. Той няма да бъде за подрастващи – в него ще членуват както младежи до 18 години, така и жени и мъже и ветерани – над 50 годишна възраст. В момента тече регистрацията на клуба и откриването предстои да се състои в началото на октовмри.
- Къде ще се помещава клуба и при какви условия деца, младежи и възрастни ще могат да практикуват този спорт? Ще могат ли да участват в състезания от календара на Българската федерация по джаги?
Клубът се намира в Спортен бар "Академията" – в сградата на кино Арена – Запад /Тодор Александров 64/, на ниво -2. Всеки може да се запише да членува в клуба – има самостоятелни тренировки във вторник, а с по-опитните състезатели в сряда. Веднъж в месеца има и турнир, където сили могат да премерят не само членовете на клуба, но и тези на другите клубове, както и всеки желаещ да участва. Членският внос е символичен – 5лв. на месец и е гласуван до края на годината. Младежите членуват безплатно.
- Вие градите успешна клубна кариера в Германия и на международно ниво като цяло, можете ли да споделите как се отнасят към вас, към постиженията ви, имате ли интересни предложения от клубове и компании, как се развива и как се третира самия спорт в Германия?
О, в Германия спортът е на съвсем различно ниво – там има около 6000 активни състезатели, 12 Регионални федерации, обединени под шапката на същинската Федерация и много клубове към различните региони. Немците и американците са най-развитите и развиващите се в света на джагите. Там има спортна култура, изключително високо ниво на състезателите, някои от които изкарват прехраната си със практикуването на спорта футбол на маса. И това е в сила за страните от почти цяла Западна Европа.
Там гледат на мен с много уважение, тъй като съм извоювала топ позиции и съм преодоляла тежки и доказали се противници с много опит зад гърба си. Много от тях се учудват и до ден днешен на постиженията ми, предвид условията, в които тренирам и състоянието на спорта у нас. Въпреки това получавам предложения за игра от много страни в различни дисциплини – жени двойки, смесени двойки, двойки open и отборно представяне. През 2010 и 2011 съм се състезавала за Първа Професионална Лига в Италия – за отбора на Рома. Там играх за мъжкия тим, но след като получих официална покана от женския отбор на Берлин – приех и ме картотекираха за сезон 2012, където играя и до ден днешен. Много ми се иска да играя за България, но за съжаление у нас все още няма лига и отборни състезания. Това е част и от дългосрочната ми статегия – да успея да развия спорта у нас – той да добие популярност и повече хора да го разпознават като "игра” вместо като "барно” занимание.
Цялото интервю може да прочетете тук.
