Имам честа да познавам лично един невероятен човек, със силна спортна злоба и добро сърце. Един човек, на когото се възхищавам от малка, защото когато ние ходихме по кафенета и се лигавехме, той тренираше.
Ето, след време животът пак ми даде възможност да се срещна с него и се оказа, че тренировките са дали резултат. Представям ви Иван Сираков - един от Националните ни състезатели по Спортно oриентиране. А когато не носи трибагреника, той се състезава за Спортен клуб по ориентиране "Вариант 5" Търговище, както и за шведския "Stora Tuna IK".
Ето ви и интервюто с това забележително момче, като предупреждавам, че ще бъде в две части, защото толкова много имаме да ви предадем за Спортното oриентиране, че една лекция няма да е достатъчна. А вярвам, че ще е полезна :)
S: От колко време спортуваш и откъде дойде тази страст по спортното ориентиране?
И: Откакто се помня съм по спортните площадки и играя нещо. По-организирана спортна дейност започнах, когато навърших 10 години, а именно със спортно ориентиране. Треньорът на горнооряховския клуб мина и през моята класна стая и аз, както и всички останали, приех предложението. В последствие само аз от всички съученици продължих да тренирам, но след като спечелих първото си състезание се запалих още повече.
S: Всъщност опиши ни какво представлява самия спорт.
И: За мен ориентирането е един от най-интересните, предизвикателни и полезни спортове. В състезание по ориентиране получаваш предварително изработена топографска карта със специални символи на непознат за теб район. С помощта на тази карта, както и компас, трябва да преминеш по най-бързия начин по изчертания върху нея маршрут. Маршрутът пък се състои от определен брой точки, между които сам избираш пътя на движение. Така си поставен пред изпитание за всяка една точка и винаги ситуацията е уникална. Времеизмерването в днешно време става чрез електронна система, с помощта на която след финала получаваш разпечатка на времената си отсечка по отсечка.
S: А начините, с които се подготвяте за състезанията, какви са? Има ли подходящи режими на хранене, на тренировка – нещо, което да е по-специфично?
И: Три са основните страни за подготовка в елитното ориентирането – техническата, физическата и психическата. Всички те са изключително важни за крайния резултат в състезание. Физическата подготовка много наподобява тази на лекоатлетите на средни и дълги бягания, на крос, планински бягания. Техническата подготовка е доста по-специфична и се състои в пробягването на хиляди отсечки. Както вече казах, ситуациите винаги са уникални, затова събирането на опит в най-различни и разнообразни райони за ориентиране е също от изключителна важност. Това налага много пътувания. Психическата подготовка, както и във всеки друг спорт, също е важна. Иначе нямам определен режим на хранене, но в последно време се старая да се храня здравословно.
S: Колко е разпространен в България и до къде може да стигне човек като теб, надъхан и ентусиазиран, говоря за професионално ниво?
И: На най-голямото състезание в България се събират около 700 човека, като започнеш от едва проходили деца и свършиш с най-възрастните ветерани. В този смисъл ориентирането може да се практикува от хора на всякаква възраст и подготовка – дори само за разходка сред природата. Календарният план на Българска Федерация по Ориентиране е богат и прояви има всеки уикенд от началото на месец март до края на ноември.
А ако човек е достатъчно мотивиран може да достигне върховете в ориентирането. Докато до преди няколко години това изглеждаше непосилно за българин, то днес би трябвало всеки да е сигурен, че всичко е постижимо.
S: Ти си от малък град - как успя да се реализираш точно от Горна Оряховица? Там да не би да си имате някаква школа по ориентиране или пък си самоинициативен?
И: Да, градът е малък, но имаше добре развит конкурентен клуб по ориентиране, където започнах. За съжаление вече го няма, а причините са финансови. Според мен възможностите за развиване на този спорт в малките градове са големи. Най-важното е да има човек - треньор, който да подбира деца и да ги учи на техниките на ориентиране, да ги запалва по спорта.
S: Последните ти постижения са:
И: През изминалата година най-значимите ми постижения са 4-тото и 8-мото място на Световното студентско първенство, което се проведе в Аликанте, Испания. Много силни бягания направих и на Шампионата на Югоизточна Европа, където спечелих три индивидуални титли във всички дистанции – Спринт, Средна и Дълга. На националния празник – 3ти Март беше открит и новия сезон в България със състезание около Плевен, което спечелих.
S: Браво, направо си супер, но от къде намираш спонсори? Това ли е всъщност най-трудната част и в този спорт, както и в почити всички останали – финансирането?
И: Да, това е една от трудните страни на нашия спорт. Ориентирането е олимпийски спорт, но не е включено в програмата на Олимпийските игри и следователно финансирането от държавата е малко и недостатъчно. За щастие все още има хора, които мислят за спорта и благодарение на това, че са в нашата "секта”, помагат. Клубът ми "Вариант 5” Търговище също ме подкрепя, както и фирма Salomon с екипировка.
За детското участие, мотивацията, качествата, придобивани от Ориентирането и още..., очаквайте втората част на интервюто ни с Иван Сираков.
Още от Sportuvai.bg ще намерите на facebook.com/Sportuvai.bg.
