Снощи приключи последният мач за българския национален отбор по волейбол на това трагично световно първенство за нас. На мондиала в Полша ние бяхме далеч от добрите игри, които показвахме на европейското от миналата година, където завършихме 4-ти и от Олимпиадата в Лондон преди 2 лета, където отново завършихме 4-ти.
Равносметката от този злощастен Мондиал е 6 загуби и едва 3 победи и то срещу непретенциозните отбори на Мексико, Китай и Египет. Малко загатнахме за добрите си игри срещу Русия, където взехме 2 гейма, но позволихме на руснаците, водени от гиганта Мусерский, да ни обърнат. В другите двубои бяхме просто бледа сянка, доказателство за това са последните 2 мача срещу Куба и Финландия, където не спечелихме нито един гейм и едва стигахме до 20 точки в гейма. Тъжна статистика, която бе предопределена още от трагичното представяне на отбора ни в Световната лига, където имахме само 1 победа от 16 мача. А 14-тото място, на което завършихме това злополучно световно първенство е най-лошото ни представяне в историята на мондиалите.
След тази суха статистика идва и логичният въпрос защо? След като на 2 първенства сме достигнали до последните мачове, защо без да се променя отбора сме 10 позиции по-назад. Чуха се какви ли не оправдания от играчите - проблеми с психиката или липса на концентрация и мотивация. Не е сериозно играч, който е професионалист в спорта си, играе на високо ниво от няколко години, да се оправдава с проблеми с психиката. Или пък липса на мотивация? Световното първенство, което се провежда на 4 години би трябвало да е достатъчна мотивация, защото все пак представят родината си. Проблеми с федерацията също е сред възможните причини за проблемите на отбора. Спомняте си скандалите преди Олимпиадата, където Радослав Стойчев и Матей Казийски се отказаха от националния отбор само месец преди най-важното състезание.
Въпреки това трябва да сме доволни, че тимът ни е на този форум. В кой друг отборен спорт имаме представител на световно първенство? Никой! За това трябва да се гордеем с момчетата, че продължават да прослявят страната ни. А за очакванията, които имахме към тях, те са плод на последните 2-3 години, през които сме сред най-добрите отбори. Все пак типично по български започваме да оплюваме момчетата, вместо да се гордеем. Силно се надявам това да не е края на този силен български спорт, защото следващата година сме домакини на европейското първенстви и ако не достигнем до полуфиналите, ще е равно на грандиозен провал.
Аз вярвам в момчетата и смятам, че волейболът ще продължи да е силният спорт на България и няма да потъне в небитието както другите силни български спортове от края на миналия век - леката атлетика и вдигането на тежести. Смятам, че отборът ни е съставен от млади момчета, които могат да ни отведат отново до върховете на този спорт и да зарадват изстрадалите сърца на българите.
Ако тази статия ви е харесала, дайте един лайк на страницата ни във Фейсбук:
www.facebook.com/sportuvai.bg
