През зимата на 19 век, точно когато щели да умрат от скука, на британските аристократи им хрумнало, че могат да измислят спорт, еквивалент на любимия им тенис на корт, който обаче да се играе на закрито.
За тяхно и наше щастие, измислили тениса на маса.
Спортували след вечеря, а за ракети и мрежа ползвали книги. Правилата били прости - удряли със сонетите на Шекспир топка за голф от единия край на масата до... другия.
Малко по-късно, логично, тотално развихрили класното си въображение и си направили ракети от цигарени кутии и топче – от коркови тапи.
Междувременно, популярността на играта започнала постепенно да нараства, а уникално изработената екипировка - да се продава с търговска цел.
Най-ранните ракети били направени от пергамент, опънат съвсем първобитно в рамка. Звукът, който издавало топчето при съприкосновение с тях, бил нещо от рода на ... пинг-понг, пинг-понг. Оттам идва и името на играта, което е патентовано през 1901 година от британския бранд Дж. Джакс и синове.
Обаче, американците, които по същото време също умирали от скука, веднага проявили интерес към новото английско увлечение. И за да ги улесни, Дж. Джакс и синове продали правата за пинг понг на Паркър Брадърс – американска компания за производство на играчки и игри.
Оттогава британците наричат пинг-понга... просто тенис на маса.
Логични нововъведения
Следващото стъпка направил Джеймс Гиб – английски тенис ентусиаст, който по време на пътуване до САЩ случайно попаднал на супер джаджа – топка, изработена от целулоид и пълна с газ. Колко подходяща била тя за тенис на маса!
По-късно Е.С. Гууд пък измислил съвременната версия на тенис ракетата, състояща се от дръжка от дърво, основа и две грапави гуми залепени от двете страни на основата.
Оттам нататък дори и Сталин не могъл да попречи на тениса на маса да се развива в световен мащаб. Е, наистина, временно играта била забранена в Русия под претекст, че руши зрението, но на други места по света спечелила милиони почитатели.
Днес
Към днешна дата една професионална ракета струва цяло състояние, а изработката й непрекъснато се усъвършенства. Последният писък на модата, например, са платинени нишки в гумите.
Любопитен също е и фактът, че на състезателите им е абсолютно забранено да играят с бели тениски, тъй като такъв е и цветът на топчето. Така то може да се слее с облеклото на играча и да попречи на разиграването. А никой не иска такова стечение на обстоятелствата.
Нека кажем накрая, че тенисът на маса развива редица качества като бързина, издръжливост, сила и гъвкавост. Обещаваме да ви запознаем с правилата и особеностите на този подчертано аристократичен спорт съвсем скоро...
А дотогава: тренирайте срещу скуката с всички налични средства : )
