Отговор от законите на физиката
Първото, което трябва да се отчете в този дебат, е че моториката на мускулите в човешкото тяло не противоречи на физичните закони. Както тежест, поставена на земята предизвиква перпендикулярна реакция на опората, или по-точно както тяло лети или плува във вода, така работят и нашите мускули. За да повдигнат тежест с тегло А, те трябва да приложат сила Б, която сила да е по-голяма от силата на тежестта на тялото.
Тежестта на тялото обаче обикновено е константна величина, и ако приемем, че тялото е скрипец, тя сочи право нагоре (поради макарите, които обръщат силата) от центъра на лоста. Следователно човек трябва да приложи в същата точка малко по-голяма сила, за да успее да повдигне тежестта.
Само че това не се случва точно така поради факта, че човек не хваща лоста централно с две ръце, а прави различен хват и упражнява сила чрез двете си ръце, т.е. в две различни положения.
В този случай (с известна условност – човекът реално опитва да приложи сила право надолу, но по мускулите му тя се предава по-скоро по полудиагонал) са налице правилата за сбор на два вектора, като образно казано, раменете на двата вектора са неговите ръце, (не точно, по-скоро зависи от положението на участващите мускули, но за удобство ще приемем така), симетрично разположени спрямо центъра, а сборната им сила ще е точно обратна по посока на тежестта на повдиганото тяло.
Следователно сборната тежест ще е нещо като диагонал в ромб с рамене двете ръце на човека. Размерът на диагонала зависи от две неща – размера на страните на ромба (който в случая е константа – ръцете са с равна дължина при какъвто и да е хват) и ъгъла, заключен между тях. А с промяна на ширината на хвата се променя именно ъгълът между двете ръце.
Тоест, физически имаме неоспорим факт: при промяна в разстоянието между ръцете при хвата се променят размерът и посоката на вложената сила. Хватът има голямо значение за силата. Това "изчисление" ще остане необоримо при какъвто и да е случай на дърпащо или избутващо движение с ръце в една права линия (лост или щанга).
Дори може да се заключи, че разширяването на хвата намалява амплитудата и води до по-малко изискване за вложената сила като цяло. И следователно хората с къси ръце и широк хват имат относително предимство при вдигане на тежко.
Дотук с физиката. А какво ни казват биомеханиката и в частност човешката антропология и физиология?
Без да противоречи на заключенията на физиката, погледът върху човешкото устройство добавя нови съществени проблеми.
Първият е, че например раменната става, основният "засегнат" от ширината на хвата, няма характеристиките на "вездесъща машина" с милиони успешни позиции, а има редица по-удобни и по-неудобни положения на захващане за различните упражнения, като това зависи от физиката на човека и от разположението на участващите в упражнението мускули. За основна позиция може да се счита ширина на хват малко по-широко от рамената, т.е. вдигайки ръце нагоре, разстоянието между дланите ви да е с около една педя по-широко от разстоянието между рамената.
Вторият е, че правилото "по-широко = по-леко", което може да се счита изведено от физиката, във физиологията нерядко бива нарушено. Причината за това е проста. Тесният хват концентрира силата, например в раменете, гърдите, големите гръбни мускули. Широкият хват обаче изнася напрежението от големите към периферните мускули, постепенно изключвайки големи групи от раменните, гръдните, гръбните и прочие мускули.
Съответно на малки спомагателни мускули се стоварва задачата да свършат работа, тежка за големи основни групи, което води до провал. Просто човешкото тяло не е машина със зъбчати колела, която трябва само да пренасочи силата в друга посока.
В различните позиции мускулите ни дават различна сила. Именно поради това оптималният хват за сила е въпрос на търсене от страна на човека. Оптималният хват за оформяне на мускула пък е по-скоро този, който дава добро напрежение на мускула при максимална амплитуда.
Значи няма универсален хват, универсален победител?
Имайте предвид следния важен факт: в много случаи въпросът не опира само до ширината на хвата, а тя е само белег на друг търсен, да го наречем геометричен ефект. Например ширината на хвата при лежанката в упражнение за тренировка на мускула е израз на търсенето на правилна ширина на ръцете, при която те ще застанат оптимално успоредно на тялото, при ъгъл 90%, а няма да се кривят и пречупват в позициите си. Така че това, което казваме за хвата като обща наука е така, но в конкретните упражнения може да има и частни измерения и цели, които е добре да съобразите.
Някои насоки: например при набиране с широк хват напрежението бива изнесено навън. Вътрешните мускули като делтоидеуса имат намалено участие, но периферните мускули, оформящи визията на "кофата", участват с пълна сила. Обратно, тесният хват намалява напрежението върху латисимус дорси и терес майор, и го връща в по-вътрешната част на гърба, като увеличава работата и на помощни мускули като бицепс и трицепс.
Друг случай - при лег с широк хват: напрежението върху трицепсите ще намалее, а това върху гърдите ще се размие за сметка на по-широко включване на мускули изобщо от гръдния кош и рамото, както и стабилизатори на ръцете, докато при тесен хват ще се случи обратното - напрежението ще се прехвърли върху трицепс и гърди и значението на останалите помощни мускули ще намалее.
Както виждате, няма нищо сложно, нито страшно. Проумяването на тези процеси е въпрос на малко познания по физика и физиология и много изучаване на собственото тяло.
Всеки може да го постигне!
