Открай време сме си финансово грозна държавица. И от край време всеки се надява на пари. А отговорните органи с право си мислят: "не стига, че им се дава да работят, пък и пари искат". И за да избягам от политическата страна на нещата (въпреки че като става дума за пари, е трудно), ще засегна темата за спорта и парите.
В днешно време пари се изкарват от много места. Спортът е едно от тях. Ако наистина някой е добър спортист, то вратата към шарените хартийки му се отваря широко. Така е - хем печели спортистът, хем после печели и родината му.
"Този пък какви ги пише?"
Мнението ми е провокирано от новината, че за поредна година българският волейбол остава със скромно финансиране, въпреки успехите в последните години.
Малка справка. Според управляващите нашия волейбол парите отпуснати от министерството са 1 милион евро. Казвам според тях, защото може и да не е точно така. Най-вероятно някои ще си кажат, че милион евро е доста прилична сума. Да, но не и за спорт. За сравнение, цифрите, които бяха дадени, са следните:
Държави като Русия, Италия и Полша заделят по 20 милиона на година. Сърбия заделя 10, а Белгия 6. И ако Русия и Италия са с едно стъпало над нас, то Полша и Сърбия са си отбори от нашата черга. Това е съвсем в реда на нещата според мен. Все пак представете си, че ние отделяме толкова средства за спорт. Не само ще оберем всички награди и призове, ами рискуваме дори да ни се разсърдят и да не искат да играят с нас. Затова, ние постъпваме мъдро и запазваме интригата във волейбола, за да може се радваме още дълго време на този спорт. Белгия не я споменах, не защото не я харесвам, а просто защото техните волейболисти са бедни... откъм талант (нищо лично, разбира се).
"А, бе, други спортове нямаме ли, та само волейбол?"
Волейболът е вторият най-популярен спорт у нас. Факт е, че в родните училища по физическо възпитание се играят предимно футбол и волейбол. А българската публика е доказала любовта си към този спорт - поне милион пъти. Темата за парите във футбола е малко по-така... странна. Затова ето как стоят нещата при другите спортове. Финансирането е следното: съществуват 2 групи спортове, като първата е с приоритетните. Някои от тях са борбата и художествената гимнастика. Положението при тях е почти същото. Борбата получава за 2014 г. 3 милиона лева, а художествената гимнастика - 1,5 милиона. Крайно недостатъчни за високите цели, които спортистите преследват. Сравнението тук е сложно с другите страни, но със сигурност разликата с водещите държави, с които ние се конкурираме, е над 5 пъти.
"Надежда тука всяка оставете"
Не е точно така. Наблюдава се повишаване на финансирането и в трите по-горе споменати спорта. А с ремонтирането и построяването на малкото зали си гарантираме и лека-полека израстване. И така, де, не бързаме заникъде, а и другите имат много корички да изядат, докато ни настигнат. Все пак не искаме да им смачкваме самочувствието, като отпуснем достойно финансиране за федерациите и ги бием, "където ги хванем", на който и да е спорт. Джентълмени сме, все пак.
И докато се надяваме нещата да се подобрят, нека само споменем, че спортът може хем да обедини нашата разединена нация, хем може да ни донесе просперитет. Въпросът е дали ще заложим на сигурното, докато го имаме, или пак ще гоним дивото, защото някой ни казва така.
"Малко по-сериозно"
Сериозната страна пък е, че България, въпреки малката си територия, винаги е имала таланти. Такива, спорещи с най-великите спортисти и дори такива, които са побеждавали тези велики спортисти. Трябвало е само да им се осигури нормално развитие и след това да се жъне посятото. Все още има такива таланти. Така че, господата с парите, направете нещо по въпроса!
