Представете си да бяхте слепи. Пълна тъмнина. Без цветове, без гледки, без красота, само чисто черно. Ако бяхте слепи, представяте ли си колко силно бихте искали да прогледнете? Ако усилията ви да постигнете невъзможното ви дадат шанс отново да виждате, дали бихте го направили? Ако имаше начин, щяхте ли да оставите нещо да ви попречи?
Наистина ли искате да успеете? Дали ще чуете подигравките, ще видите пръстите, насочени към вас, или ще обмислите целите си? Или по-скоро ще се отдадете на непосилната работа?
Дали, ако се научите да уважавате болката и да си причинявате страдание, ще се притеснявате да бъдете реалисти и ще изчислявате възможностите си?
Ако няколко часа повече тренировки и това да се изпотите би променило нещата, дали ще се възползвате?
Наистина ли искате да успеете? Тогава изберете да не виждате и направете всичко възможно, за да прогледнете. Защото ако не искате, вие ще си останете слепи.
Имате ли мотивацията?
