Бягането е чудесен спорт. Горещо ви препоръчваме да го практикувате и не веднъж сме ви го хвалили. Но знаете ли какви мисли минават през главата на един средностатистически човек, който е решил да оползотвори следобеда си с тичане в парка (квартала). Е, ние ще ви кажем!
5 километра... това са 2,5 на отиване и 2.5 на връщане, което е горе-долу по 2 километра в посока. Ще трябва да тичам 4 километра, което всъщност не е толкова зле.
Това е гадно!
О, не! Колега бегач!
Трудно ми е да си спомня живота си преди пистата.
Кой ти бори първия и последния километър...
Ако мога да избегна кучешките изпражнения, това прави ли ме кросфитър?
Какво, по дяволите, е кросфит в крайна сметка...
5 километра = 5 парчета пица.
Знаеш ли какво? Мисля си, че сега е перфектният момент да сляза да тичам на улицата!
О, човече, моля те не ме гази с колата си!
Куче!
Здрасти, куче! Вече си ми талисман.
Не, няма да мина оттук...
Добре, оттук точно ще мина...
Май знам на какво приличам, докато тичам. На елен, който има проблеми с алкохола.
