Детството е периодът от живота ни, в който искаме да останем вечно. Ако има нещо, за което съжаляваме, то това е, че в моменти на слабост и неопитност сме си мечтали да бъдем възрастни. И тъй като времето си тече, а ние в крайна сметка пораснахме (поне привидно), не ни остава друго, освен да си спомняме за онова вълшебно време. С носталгия и любов!
Споменът за детството се връща всеки път, когато:
Помиришем курабийките на баба.
Усетим аромат на окосена трева.
Замирише на цветя.
Или на топъл хляб.
Намерим прашните детски книжки и играчки.
Се завием с родопско одеяло, докато гледаме коледни филми.
Минем по улицата зад къщата на дядо и баба, на която сме играли на народна топка и криеница.
Почувстваме нужда да тичаме без посока, да се катерим по дърветата и да се крием от всичко лошо и фалшиво в света на възрастните.
Завали първият сняг и решим да си направим снежен човек.
През юни замирише на липи.
Искаме да вярваме в чудеса.