Лесна. С бърз и траен резултат. Ще я наричаме "спортна" медитация, но тя не нито атлетическо предизвикателство, нито умствено и дълбоко преживяване на подсъзнателно равнище.
Още повече, че не ви задължава да затваряте очи или да кръстосвате смело крака в поза лотос. Обратното. Тази "медитативна" практика ви кара да отворите добре всичките си сетива и даже - да се изправите хубавичко. Само така ще успеете да се възползвате максимално от адски релаксиращия й ефект. Който, сигурни сме, сте изпитвали неведнъж.
Хайде, не се чудете толкова много! Знаете за какво ви говорим. Може да си нямате ужасно любим отбор – футболен, волейболен и т.н, но поне веднъж сте драли гърло за нечий тим. Даже сме 100% сигурни, че сте размахвали ожесточено българския трикольор на не един роден или чужд стадион, пеейки само и единствено за победа... Макар последната да е била твърде далече от възможна реализация = )
Много философи биха нарекли въпросното явление катарзис, съпреживяване (болезнено за мнозина), трансцедентално влизане в играта. Крайният резултат от случването му обаче е един и същ. Крайно отпускащ.
Защото изобщо не става въпрос само за отбора – колко добре или зле се представя. Нито за правилата на играта – дали ги разбирате изцяло или не съвсем.
Истината е, че всяко бягство от реалността, с цел потапяне в света на спорта, ви носи адски много здравословни ползи. Лекува стреса и позволява в тялото ви да се освободи армия от добросъвестни ендорфини. Които впоследствие се грижат за доброто ви настроение. Чудесно е, нали?
За това не се отказвайте от спортната си обсесия, отдайте й се с искрено и лично. И не се сърдете, когато приятелката ви ви обвинява в егоизъм. Такива сте – абсолютни егоисти, които обаче знаят как да се грижат за здравето си.
И най-важното: нека всяка следваща мексиканска вълна, в която се включите, да бъде по-вълнуваща от предишната.
