Ден 15.
Остават още 10 дни до края на кампанията ни. Минахме средата и след кратката Великденска почивка сме във вихъра си.
Оказа се, че да имаш дамско присъствие е наистина огромен плюс. Когато ти се изчерпят идеите, една редакторка от Jenite.bg винаги е добре дошла. Затова и във втория си ден в Стара Загора отново се обадихме на Станислава да ни придружи.
Започнахме сутринта доста работно. И двама пред лаптопите, защото ни се струпа тонове информация за обработване и не можем да смогнем. За капак и нетът ни прави въртели, та съвсем я втасахме :)
След работното утро идва време за Аязмото. Толкова сме слушали с Боян, а и двамата не сме се качвали горе. Днес разбрахме какво сме изпуснали. А то хич не е било малко.
Паркът е страхотен, поддържан и пълен с хора в почивен ден. Там се намира (ако ни е вярна информацията) и единствената открита площадка за бадминтон. А в този спорт ни предстоеше да направим първите си стъпки по-късно през деня.
След минутки сред природата нямаше как да не отделим и минутки за митичния стадион на ФК "Берое". Ние и двамата сме тайни фенове на старозагорския тим и останахме приятно изненадани от доброто състояние на съоръжението, особено на фона на доста български стадиони, които сме посетили.
Разходката завършва в спортната зала над Пощата. Срещаме се с треньорите на СК "Бадминтон" и техният ръководител Слънчезар Цанков. С нас е и екипът на TV7, който документира поредния етап от обиколката ни.
Специалистите по бадминтон ни обясняват основите. Боян е играл тенис на корт, аз тенис на маса, а и двамата като деца сме се занимавали с федербал (кой не е?). Това обаче изобщо не ни помага...
Първите ни опити да засечем перото във въздуха завършват с нещастно за една муха, а няколко трениращи деца тактично се отправят към другия край на залата.
Все пак Боян е по-добър и влиза по-бързо в час. Успява да се налучка ритъма, идва му и самочувствието. А със самочувствието и смелата идея да играе срещу едно от децата. И двамата със Станислава искахме да видим как ендо 8-годишно момиченце го бие, но той все пак се спря на Лилиян (тинейджър, който очевидно е сред най-добрите в групата).
Резултатът бе 21:2. Не за Боян, разбира се. Представянето му идеално описва известния лаф: "Играли смо добро, али смо немали шанс."
Единственото, за което съжаляваме е проваления футболен двубой с кмета на града Живко Тодоров. Оказа се, че преди два дни управникът е контузил сериозно крака си по време на друг мач. Ние с Боян моментално заподозряхме остра форма на симулация и искахме да сезираме ФИФА, ФУФА, УЕФА и ПУФА, но в крайна сметка постъпихме благородно и не го направихме.
Отчитаме обаче служебна победа за нас с 3:0.
Вечерта завърши в търсене и намиране на качествен нет, за да прехвърлим тоновете видеоматериал, които в крайна сметка се превръщат в няколко 2-минутни клипчета, тъй като операторските ни умения общо взето могат да минат за нова версия на играта "Не се сърди човече". Липсва я ръка, я крак, я глава (ако Боян снима мен), я кадърът е на обратно, я изобщо не сме пуснали камерата.
Утре (днес, вторник), пътуваме за Кърджали, където трябва да поиграем волейбол и да се качим на мотор за мотокрос. Стискайте палци да не се претрепем, че вече му се вижда края и язък за усилията :)
