Решението да вземем интервю от Ицо Дженев беше взето светкавично. Не всеки ден в България се организират фестивали, посветени на екстремните спортове, та да отказваме среща с главните виновници. И докато нас ни интересвуват по-скоро неговите допирни точки със спорта, оставихме на колегите от Div.bg да си говорят с него за бизнес, т.е. за феста.
Здравей, представи се накратко
Казвам се Христо Дженев и съм организатор на EZ Film fest.
Това е фестивал, посветен на екшън спортовете, ти лично с какви екстремни спортове си се занимавал?
През годините съм се занимавал със ски, скейтборд и сноуборд. Последната ми мания е лонгбордингът.
Имаш ли любим сред тях и от колко време се занимаваш с тях?
Ски и лонгборд. Ски карам от 3 годишен, сега съм на 33. Това означава, че от 30 години се занимавам с този спорт. Лонгборд карам от 5.
Какво те привлече в тях, че ги предпочете пред другите екстремни спортове?
По ските ме запалиха родителите ми. Не съм карал само от втори до 6-ти клас, когато нямаше кой да ме води. След това преоткрих карането и ходех заедно с мои съученици. С тях започнахме да напредваме и започнахме със скоковете.
Освен това ме привлича планината, снега, карането с приятели.
По лонгбординга се запалих, когато пробвах дъската на един приятел. Точно по този начин си бях представял усещането за сърф и вълни. Първо взех лонгборд за себе си, впоследствие започнах да внасям такъв вид екипировка.
Говорейки за екипировка и екстремни спортове не трябва да забравяме темата за безопасността...
Като цяло, екстремните спортове не се практикуват от някакви луди глави, които летят в облаците и действат самоубийствено. Всеки човек трябва да прецени сам за себе си условията на терена и собствените си способности. Т.е. Екстремният спорт не е екстремен, когато умееш добре да преценяваш рисковете.
Чупил ли си нещо?
Чупил съм крак, обаче при игра на футбол. Екстремните спортове също са ми носили контузии, но те са отшумявали за седмица – две. Имам белези по тялото си, имам сцепена брада, имам дупка на единия си крак. Имал съм премеждия, но колената още ме държат. Слава Богу не е ставало нищо по-сериозно, което е най-важното.
При едно от първите ни карания на лонгбордове с приятели беше много хлъзгаво, а ние карахме между колите. Когато сложехме крак върху асфалта директно падахме. Беше страшно в един момент. Вижте клипчето от тази ситуация:
Имаш трибуната да се обърнеш към всички бъдещи ентусиасти – какво би им казал?
Нека всеки се занимава според собствените си възможности. Препоръчително е когато правят първите си стъпки да се обърнат към накой с повече опит в съответния спорт. Организират се редовно демо прояви, където могат да се пробват различни спортове и да се получат ценни съвети. Нека всеки, който мисли нетрадиционно да се пробва
