Враца – ден 2
Утро, сряда, Враца. Денят започва бавно. След вчерашното разузнаване имаме ясен план. По някое време трябва да се срещнем с пичовете от катеренето, а после да се пробваме в тренировка по борба. Дано не ни смачкат.
В 10 краденето на нет вече е факт. Да ги поживи Господ съседите от малкото хотелче, които срещу едно сутрешно кафе са готови да ти дадат паролата и после цял ден да джиткаш из фейсбук и да си пишеш с феновете на сайта ни.
Оп, станало време да тръгваме. Срещата е близо и не се притесняваме, че ще закъснеем. Стигаме и ... по дяволите, забравили сме диктофона. Карай, явно само Сашо се стряска. Бъхтим се после по улиците с велосипедите, следваме форд-чето на Пламен (шефчето на "Стрешеро"). Не кара бързо ама има наклон, трябваше да тръгнем пеша и после да се возим при него. Ама от друга страна пък щяхме да компроментираме цялата идея, каква велообиколка без вело в нея. Тъкмо съм се замаял в такива мисли и ние сме били пристигнали. Няма толкова красота. Ждрелото Вратцата е едно от най-красивите местенца в България. Някой да има друго мнение по въпроса?!?
А ние ще катерим точно тук. Уникално. Поставят осигурителни въжета и ние сме на ход. Клас 4, клас 5, не разбрахме точно по каква трудност се катерим, но беше наистина трудно. И на двама ни ни се наложи за поувиснем за малко на въжето. Като се качиш обаче е неописуемо. Едно катерене и адреналина бушува в теб като за последно.
И тъй като сме много готини пичове и ние, решиха да ни заведат и до "Приказката". Човек наистина приказно може да си изкара там. Гора, природа и забавления. Представих си се тук или със семейството, където децата ще се размазват от кеф по атракциите, а аз блажено ще пийвам биричка на сянка или с колеги на тийм-билдинг да си мерим силите и некадърността. :)
Преди да се спуснем за последен път с байковете в планината минаваме през зала "Вестител". Да ви кажа честно, влизайки в залата ни хвана малко шубе. Треньорът Юли, бивш втори на републиканско, изглежда като човек, който може да ни хване двамата със Сашо, да ни върже на фльонга и да ни размятва по тепиха още половин час без да си дава много зор. Добре че нямаше такова желание, а дори и ни показа как се "прохожда" в борбата. Като научихме основните положения в този спорт потренирахме във фитнеса за сила под зоркия му поглед. Едно научихме – трябва да си много корав за да се занимаваш с борба. Тръгнахме си просто изтощени, което все пак е по-добро от потрошени.
Пак на колелетата и на края на силите си се отправихме нагоре в планината. Спускането не беше толкова ефектно колкото очаквахме, но аз пък се опитах да направя предно салто през кормило. И почти успях хаха. Следващият път обещаваме камерата да работи.
Tова е от Враца. Следващият път (защото със сигурност ще има такъв) ще сме тук поне за седмица. Защото тук има какво да се прави или спортува в нашият случай. Вече ни обещаха влизане в пещера, спускане по водопад, рафтинг и джудо. Нямаме търпение да се върнем пак.
П.П. Сори Саше, че биричката е залегнала и тук, но мястото предразполагаше за такива грешни мисли. :)
