Той е млад, чаровен и успял. Носи името Симеон Миланов. Хората, които го познават, го определят като "сериозен", "стабилен" и "отзивчив". Едва на 25, Мони вече е масажист и терапевт на националния отбор по волейбол на България. За свое хоби смята гледането на филми - твърди, че това го разтоварва. Интересите му засягат всичко, свързано със здравето и спорта - тренировки, хранене, възстановяване на травми, хранителни добавки.
Какъв си представяше, че ще станеш, когато пораснеш?
Израснах с идеята, че ще бъда футболист. Винаги съм го мислил и искал.
Обичаш ли работата си и какво ти дава тя?
''Обичам'' е меко казано - обожавам я! В днешно време хората много рядко показват искрена благодарност. Когато при мен дойде човек с проблем (било то болки в кръста, врата, някакво схващане и т.н.) и аз го разреша, повярвайте, имало е случаи на такава радост и благодарност в очите на човека отсреща, че забравям за паричното възнаграждение за терапията. Тези хора ме зареждат и именно те ме карат да продължавам.
А какво ти взима?
Цялото време. Понякога ми се иска денят да е по-дълъг. Имало е случаи да изляза от вкъщи рано сутрин и да се прибера в полунощ - просто аз нямам работно време. Професията ми е такава, че зависи от хората, с които работя. Както може да се схванеш в 10 сутринта, така и в 10 вечерта. С повечето ми клиенти сме добри познати и те знаят, че дори и да е късно, ако има проблем, аз ще се отзова. Може наистина да съм работохолик, както ми казват, но пак казвам - това ме зарежда!
За какво винаги намираш време?
Да отида на кино - с него разтоварвам. Опитвам се да намирам време за роднините си и за малкото истински приятели, които имам.
За какво най-често не ти достига време?
За мен самия!
Определяш ли се като дисциплиниран?
Определено да. Спортът ме е дисциплинирал, но все си мисля, че съм го имал и заложено в мен.
Разчиташ ли на подкрепа от семейството, или държиш да постигаш всичко сам?
От малък станах изключително самостоятелен. Общо взето съм ''вълк единак'', но зная, че мога да разчитам на семейството си.
Усещал ли си безсилие или отчаяние в някакъв период от живота си?
Да, точно тези моменти ме изградиха като характер. Или се изправяш, изтупваш и казваш: ''Само това ли беше?!'', или стоиш в калта, оплакваш се от съдбата, късмета, държавата, тате, мама и още неща, а междувременно си оставаш долу.
Имаш ли повратен момент в живота си?
Такъв беше моментът, в който по време на тренировка си счупих крака. Последваха 3 операции и 10 месеца възстановяване. По това време правех анализи за себе си и за живота. Те бяха повратният момент.
Дотогава бях убеден, че ще играя футбол и че това е бъдещето ми, но след това всичко се обърна наопаки. След травмата, масажите и рехабилитацията ме върнаха отново на 100% към активния живот. Тогава почувствах, че това е моето призвание - исках и аз да помагам.
Останалата част от безкрайно интересното интервюто прочетете при Jenite.bg!
