Започвам първо с уточнение за заглавието. Имам предвид спорта като цяло, а не Спорта. Защото от вътрешни източници знам накъде се е запътил Спорта. На път е да се сдобие с нови дрешки и освен да бъде основен източник за спортни новини, ще изглежда още по-модерен и ще бъде по-удобен. Та, за спорта като цяло ще говоря, не за Спорта.
Спортът е страст. Няма значение дали се практикува или се следи, играта носи забавление и еуфория. Или понякога тъга. Различни видове, но силни емоции.
По време на годишните си награди ESPN реши да засвири на друга струна. Явно целта бе упражнение по разплакване на пораснали хора. И според мен са успели, защото човек и от камък да е, няма как да не го трогнат тези три истории:
ESPN започнаха с историята на 7-годишния, страдащ от рак на мозъка фен на Небраска, който след лечението си влиза в официален мач на любимия си отбор и отбелязва тъчдаун. Още по-трогателна е реакцията на играчите. Дори отборът-гост отива да се радва заедно с малкия Джак Хофман.
Следва историята на Робин Робъртс - първата цветнокожа спортна журналистка в телевизията. За да е пълна драмата, тя преминава през рак на гърдата и се възстановява напълно до момента, в който лечението ѝ докарва смъртоносна болест на кръвта. Следва трансплантация на костен мозък и ново възстановяване.
И ако е останал коравосърдечен човек, който не се е разплакал досега, следва последното видео, което представя живота на семейство Хойт. В тяхната история се вижда как се състезават рамо до рамо баща и син. 34 години подред бащата тика количката на сина си, който е болен от церебрална парализа, по време на бостънския маратон за да го накара да се чувства като част от нормалния живот. Изминалия маратон трябваше да им е последен, но заради събитята, които се разиграха на финала, те са взели решение да бягат още веднъж.
Въпросът, на който не мога да си отговоря е един. Толкова ли не останаха останали чувства, които да предизвиква спорта, че опряхме до сърцераздирателните истории?
Все си мисля, че колкото повече предизвиква положителни емоции, толкова повече спорта може да привлече повече последователи. Това с излишното разчувстване може единствено да култивира псевдо-запалянковци, които дори и да не се интересуват толкова от спорт, колкото от поредната драма, а спорта да остане само в периферията.
И няма как да не ви представя моята представа за спортно преживяване пред малкия екран. То е свързано със спортна "злоба", желание за победа, много усмивки и положителни емоции, и се онагледява във формата на рекламата на френския телеком, излязла по времето на Световното първенство по футбол през 1998 година.
Насладете й се:
Още от нас - на нашата фейсбук страница!
